Ученици от Добрич ще пишат историческо есе, в конкурс на тема Търновската конституция
![](././i/2019/02/21/Търновска-конституция-колаж.jpg)
Ученически конкурс за историческо есе на тема: „140 години от приемането на Търновската конституция“, организира Регионален исторически музей – Добрич.
В конкурса могат да се включат ученици от 8-и до 12-и клас от град Добрич.
Крайният срок за изпращане на есетата е 22 март 2019 г. на еmаil: z_nedkov@abv.bg или в Музей в градски парк „Св. Георги“.
Наградите на победителите ще се връчат на 8 април 2019 г. от 17.00 часа в Дом-паметник „Йордан Йовков”.
Нека припомним накратко хронологията и събитията, съпътствали създаването на първата конституция на България.
- Конституцията на Българското княжество - по-известна като Търновската конституция, е първата конституция на България.
- Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание във Велико Търново.
Търновската конституция е създадена след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия.
Учредителното събрание, свикано на 10/23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/BASA-173K-6-3116-2-Tarnovo_Constitution.jpg/220px-BASA-173K-6-3116-2-Tarnovo_Constitution.jpg)
Първата страница (на руски и на български език)
Създаването и приемането на Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля]. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/BASA-173K-6-3118-Tarnovo_Constitution%2C_1911.jpg/250px-BASA-173K-6-3118-Tarnovo_Constitution%2C_1911.jpg)
С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Текстът на конституцията и подписите на депутатите са разположени върху 48 листа, украсени с винетка, останалите листа са празни. Корицата на книжното тяло е от кожа, лицевата страна е покрита с плътен сребърен обков, с флорални мотиви, вградени са 25 броя скъпоценни камъни с различна големина и цвят – бели рубини, зелени изумруди и червени рубини. Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.
Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция.
Дошлото на власт след Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.
На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.
Снимки: Държавна агенция „Архиви“