С пъстра фолклорна програма Каварна почете едно от най-големите чудеса на Иисус Христос (снимки + видео)

Празничен водосвет, жива изложба автентични добруджански носии, народни песни и танци и фермерско изложение „Вкусът на Добруджа“ бяха част от програмата, с която жители и гости на Каварна отбелязаха Лазаровден.

Празникът започна пред храм „Св. Успение Богородично“ с дефиле на над 30 носии от района на Северното Черноморие, организирано от художника Славян Стоянов в партньорство с Историческия музей в града. Представеното женско облекло е от колекциите на Огнян и Мира Иванови, Радослав Радков. Илонка Станкова, Ивелина Иванова и Васил Василев.

Отец Василий от Светата обител и гостуващи свещеници символично благословиха празника, като нарекоха за здраве, плодородие и благоденствие. Тържеството продължи с лазарските песни на възпитаници на детските градини „Радост“ и „Здравец“, изпълнения на ученици от Средно училище „Стефан Караджа“ и лазарски наричания на деца от Основно училище „Йордан Йовков“.

В програмата се включиха възпитаници на Детски народен хор „Шарено коланче“, Детска фолклорна танцова школа „Орисия“ и Фолклорен танцов състав „Бизоне“ при Народно читалище „Съгласие – 1890 г.“ Фолклорен клуб „Мераклии“ поведе традиционното мегданско хоро от участници и зрители. Общоградското честване приключи при старата чешма до Хамама с обичая „Кумичане“, в който лазарки хвърлиха върбови венци във водата и си нарекоха за любов и здраве.  

На площада пред храм „Св. Успение Богородично“ екологичната си продукция – мед, сувенири, вино, млечни и пчелни продукти, предлагаха малки производители от региона в рамките на фермерското изложение „Вкусът на Добруджа“.  

На Лазаровден, който се чества осем дни преди Великден, миряните почитат едно от най-големите чудеса на Иисус Христос – възкресяването на починалия Лазар в малкото селце Витания, недалеч от Йерусалим.

Няколко дни преди страданията и разпятието на Христос Лазар, с когото били приятели, се разболял. Неговите сестри съобщили това на Иисус, за да го посети. Той, макар че се намирал в земите отвъд река Йордан, на около ден път, нарочно се забавил два дни, докато Лазар починал. Едва след това рекъл на учениците Си: „Нека отидем сега да го събудим.“

Щом пристигнали във Витания, четири дни след смъртта на Лазар, Иисус поискал да види гроба му. Там Учителят се просълзил и поискал да бъде отместена каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб. После вдигнал поглед към небето, благодарил на Своя небесен Отец и силно изрекъл думите: „Лазаре, излез вън!“ Пред погледите на всички Лазар, увит в погребални повивки, излязъл.