Фотоизложба по проекта „Смело на село“ показва читалището в с. Граничар
В читалище „Свобода 1940“ в с. Граничар бе открита фотоизложба, наречена „Смело на село“. Тя бе представена от Ивайло Марков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Проучванията по проект “Смело на село” – социокултурна адаптация, практики и предизвикателства се осъществяват от четирима учени: Виолета Периклиева, Десислава Пилева, Ивайло Марков (от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките) и Надежда Жечкова (от Философски факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”). Малкият екип се сформира вследствие на общи изследователски интереси и предишна съвместна работа.
„Летните теренни практики по етнология, както и последвалите изследователски проекти, ни дадоха възможност да работим по разнообразни проблеми, свързани с миграцията и съвременните етно-културни процеси сред етнически и религиозни групи в различни селски и градски райони както в страната, така и зад граница. Това спомогна за формирането на комплексен поглед върху множество социокултурни, демографски и икономически процеси в съвременен контекст. Като един от важните изследователски проблеми се очерта именно миграцията от града към селото и адаптационните практики на населението в трудоспособна възраст“, казват изследователите.
Вначалото на септември 2019 г. Ивайло Марков, Десислава Пилева и Виолета Периклиева продължиха теренните изследвания в региона на Добруджа, фокусирайки вниманието си върху селата близо до Черноморското крайбрежие. Посетени бяха Каварна, Шабла и селата Българево, Божурец и Белгун. Екипът се срещна и разговаря както с хора, избрали живота на село пред този в града, така и с представители на местната власт и различни институции. Профилът на заселилите се в този район е доста пъстър. По отношение на възрастта, това са хора между 30 и 60 г., заселили се сами или със семействата си. Значителна част от тях запазват работата си в близкия град и пътуват всекидневно между двете населени места.
Други предпочитат частното предприемачество в селскостопанския, строителния или туристическия сектор пред работата в големи корпорации или дори собствения бизнес в чужбина. Попаднахме и на случаи, в които миграцията от по-големи градове в страната е съпроводена с разширяване или преместване на медицински практики в крайморския район. Някои от събеседниците ни избират да се завърнат в родните си села след дългогодишен живот в града или в чужбина. Други обаче са родом от различни градове и в определен момент решават да променят начина си на живот, търсейки по-спокойно място, по-близо до природата.
Посетените от екипа села са различни по територия и население, но всички са в близост до общинския център Каварна и недалеч от областните градове Варна и Добрич. Това до голяма степен прави селата предпочитани от “новите” заселници, които запазват ежедневната си връзка с града – за работа, за училище за децата си, за пазаруване или посещаване на културни мероприятия. Друга предпоставка за избора на тези селища, изтъквана от много събеседници, е близостта до морето. Усядането в тези села предоставя възможност за по-спокоен живот в къща с двор с бърз и лесен достъп до предимствата на града и в близост до морското крайбрежие.
