Събота, 25 май 2024

25.05.2024

Последвайте ни

До Шабла издигат третия най-голям вятърен парк у нас, компания от Финландия влага 120 млн. евро

Около Горичане и Пролез може да се изградят първите вятърни турбиниот ново поколение, а планът е да заработи след четири години

Около селата Горичане и Пролез край Шабла може да се изградят първите вятърни турбини за производство на ток от ново поколение. Сега в района има десетки перки, инсталирани в периода 2008-2012 г., но новите ще са значително по-големи и ефективни, като само 15 от тях ще формират третия най-голям вятърен парк в България с мощност 80 мегавата. Общата площ, върху която ще се разположат вятърните перки, е около 80 декара.

Инвеститор е финландската компания за възобновяемата енергия Taaleri Energia ("Таалери енергия"), която през май придоби проектите ВЕП "Горичане" и "Пролез" от дружеството "ВтЕЦ Горичане". Прогнозната инвестиция е около 120 млн. евро.

"Много сме доволни, че привлякохме Taaleri Energia като инвеститор. Осигурихме силната подкрепа, от която се нуждаем, за да завършим разработката и да организираме финансирането за строителството", казва Кен Лефковиц, съинвеститор във "ВтЕЦ Горичане", което продължава да консултира финландците и да движи административно проекта.

Докато инвестициите в соларни централи преживяват истински бум в последните години и буквално всеки месец се пускат нови мощности, нови вятърни турбини в България не са изграждани от почти десетилетие. Причините за това са различни - от промените в технологиите, през цената - както на самата инвестиция, така и на произвежданата енергия, до административните процедури, които остават тежки и тромави. Завършването на проектите край Шабла обаче може да раздвижи отново сектора.

Стар проект на нов глас

Проектите за вятърни паркове "Горичане" и "Пролез", намиращи се на 5 км западно от Шабла, са разработени още около 2010 г., когато беше предишният бум на ВЕИ инвестициите в България. В момента те са в сравнително напреднал стадий на развитие, като разполагат със земя за до 14 площадки за ветрогенератори и подстанция, както и най-важното за един такъв проект - договор за присъединяване към мрежата на Електроенергийния системен оператор.

Тепърва ще се работи по преиздаване на съответните разрешителни за ветрогенератори от новото поколение, тъй като проектите първоначално бяха одобрени с по-малки турбини.

"Ще работим с партньорите си и местните общности, за да завършим тези проекти", каза Станислав Гочев, другият съинвеститор във "ВтЕЦ Горичане".

Първоначално проектите се движат от дружеството "Варна грийн енерджи" на Станислав Гочев. През 2013 г. този за Горичане получава ОВОС от регионалната инспекция по околна среда във Варна, като инвестиционното предложение е за 20 ветрогенератора с обща мощност 60 мВт (всеки с 3 мегавата мощност).

Проектът за Пролез обаче среща повече трудности и така и не получава екологична оценка. Но по-големият проблем е, че и за двата проекта няма осигурено присъединяване към мрежата.

За да преодолее тази пречка през 2014 г. "Варна грийн енерджи" купува друго дружество - "Нимекс-2004". То има договор с ЕСО за присъединяване на 80 мВт мощност в региона. Така техническата страна на въпроса се решава, но към онзи момент вече няма стимули за инвестициите във ВЕИ, а пазарната конюнктура не позволява възвращаемост за подобна частна инвестиция.

В продължение на няколко години проектите са реално замразени. Раздвижване се случва през 2022 г. когато "Нимекс-2004" става собственост на споменатото вече "ВтЕЦ Горичане" ООД - съвместно дружество между Кенет Лефковиц и Светослав Гочев. Предприемаческият екип включва 8 професионалисти - инженери, специалисти в развитие на недвижими имоти и индустриални обекти, и финансисти. А на 26 май тази година последното продава "Нимекс-2004" на Taaleri Energia.

Новите срокове

Изпълнението на вятърните проекти, за разлика от соларните, се случва доста по-бавно - както по административни причини, така и заради доставките на самите турбини и оборудването.

Според Лефковиц е реалистично да се очаква, че строителството на техния проект ще може да започне в края на 2024 г., което означава, че за година и половина трябва да бъде извървян целия административен път за проекта.

В момента тече процедура за изменение на инвестиционното предложение за Пролез с включването на новите по-големи турбини - общо 7 на брой с мощност до 8 мегавата. След което ще се подаде и искане за екологична оценка.

Докладът по оценка за въздействието на околната среда за Горичане от 2013 г. все още е в сила, но там също предстоят промени - от 20 броят на турбините ще бъде намален три пъти, като технологията също ще бъде актуализирана.

Инвестицията

Общата инвестиция е разчетена на около 120 млн. евро, като самите турбини са по около 1 млн. евро на мегават инсталирана мощност (общо около 80 млн. евро), а останалото са мрежи и подстанции. Интересното при вятърната технология е, че разходите за реализация на проектите остават почти същите във времето, но реално от една и съща инсталирана мощност се получава три пъти повече енергия.

 Като финансиране за такива проект в масовия случай може да се използва експортно кредитиране в зависимост от това какви турбини се купуват - американски, германски, скандинавски и т.н. Това ще позволи голяма част от разходите да бъдат покрити по този начин. Решение за това ще бъде взето от финландския собственик.

Лефковиц казва, че има запазени терени и за изграждане на системи за съхранение на енергия, които са в близост до преносната мрежа. Но за момента няма конкретен инвеститорски проект, като по-скоро ще се изчака развитието на пазара или пускането на схеми за подпомагане като предвидените по плана за възстановяване.

Иначе от екологична гледна точка е предвидена радарна система за защита на птиците. Но според Лефковиц има и дори по-модерни технологии, които интегрират камери с изкуствен интелект, така че да се гарантира пълната сигурност на птиците.

Финландският инвеститор

Основаната през 2007 г. финландска Taaleri е борсово търгувана (на Nasdaq Helsinki) инвестиционна група, която управлява фондове за дялови инвестиции в различни сектори: вятърна и соларна енергия, биогорива, недвижими имоти, има и застрахователна инвестиция - финландската Garantia. Според отчета й за 2022 г. управлява активи за 2.5 млрд. евро. Инвеститорите в групата са основно от Финландия, като 20-те най-големи контролират около 56% от капитала, останалите са дребни акционери.

Във ВЕИ сектора групата през Taaleri Energia има пет фонда и шести в процес на учредяване, които имат портфейл от над 6.7 GW вятърни и соларни мощности в Европа (вятърни основно във Финландия, соларни - в Испания), САЩ и Близкия изток. В региона с партньори притежава най-големия сръбски вятърен парк Cibuk (57 турбини, 158 мегавата), придобит през 2019 г.

Източник: "Капитал"

c