Сряда, 29 май 2024

29.05.2024

Последвайте ни

Историци от Добрич доказаха, че фарът в Шабла е с два века по-стар и е на поне 400 години

Книгата "Четири века фар Шабла. Най-старият действащ фар на Черно море" на Цветан Сашев и Боян Тотев бе представена днес

Книгата "Четири века фар Шабла. Най-старият действащ фар на Черно море" на Цветан Сашев и Боян Тотев бе представена днес, в деня, когато Шабла празнува.

Събитието се състоя в Зеления образователен център и беше уважено от кмета Мариян Жечев и председателя на Общинския съвет д-р Йорданка Стоева, кап.III ранг Карагьозов от Хидрографска служба - Варна, кап. I ранг, о.з. Венцеслав Николов – бивш началник на Хидрографска служба – Варна, Анастас Ангелов – историк, роден в Шабла, Наню Нанев и други фаропазачи, жители и гости на града.

Авторите на книгата бяха поздравени от кмета Мариян Жечев. Цветан Сашев, от своя страна, благодари на Община Шабла за гостоприемството и за това, че направи възможно за толкова кратко време да се реализира това изследване и да излезе в двуезично издание.

В него са публикувани документи за първи път, които дават нов образ на това съоръжение. Става въпрос за документи от 1756 г., 1768 г., 1855 г. и от 1940 година, които са своеобразен гръбнак на изследването.

Документът от 1756 г. показва, че на това място има фар, такава сграда, която е в лошо състояние. Към този момент това е най-старото споменаване на фара в Шабла, посочи Цветан Сашев. По думите му документът от 1768 г. е важен с това, че показва, че старата сграда на фара е разрушена и построена нова, описва се самото строителство на тази сграда. „Това, което виждаме днес, е онзи фар от 1768 година. Независимо дали фарът е ремонтиран, правени козметични промени, всъщност ние имаме един фар на четири века. Този документ дава информация, че бригадата, която го строи, са българи от село Българево. Човекът, който ръководи строежа също е българин“, посочи историкът.

За първи път стига до широката публика документ от 1855 г., който сочи, че фарът ще се ремонтира и на следващата година това е направено т.е. отново е пуснат в употреба. „Този документ е важен с това, че тази заблуда, която повече от 200 години е съществувала, че самият фар е построен и открит през 1856 година, не е верен. Дори 2006 г. има завещание към бъдните поколения, че фарът е на 200 години, което не е вярно“, каза Сашев.

Другият базов документ от август 1940 година от преговорите в Крайова. Сред засегнатите теми, повечето от които са обект на спорове, е и фарът на Шабла. Румънците имат претенции към много съоръжения в региона, но в крайна сметка българските желания относно фара са удовлетворени. „Дали сме този документ, че и тогава фарът е имал стратегическо значение – бил е част от стратегическите планове на Османската империя, на България, на Румъния, но това показва каква специфика има това съоръжение“, каза Сашев.

Той подчерта, че всичко това обогатява тематиката и това, което до момента се е знаело за фара. В книгата има глава, посветена на легендите, свързани с фара. Обръща се внимание и на  земетресението от 1901 г., помело Северното Черноморие.  

„Този фар е единствената сграда в региона, извън тези с религиозно предназначение, която четири века по-късно функционира със същото предназначение. Такива сгради не са много и в България. Те са част от нашето колективно съзнание“, подчерта още Цветан Сашев.

На представянето беше поставен въпросът за възможността да има обявени дни на отворени врати на фар Шабла. Тук Карагьозов отговори, че са готови да откликнат винаги, но предвид факта, че фара е военен обект е нужно писмено искане и съответно разрешение.
Всички гости получиха книга, която да отнесат със себе си в дома си за бъдещите поколения. Защото нашият фар е нашата светиня.
В 12.00 часа с вой на сирени присъстващите сведоха глави и с едноминутно мълчание отдадоха почитта си към загиналите.
c