Историци от Добрич доказаха, че фарът в Шабла е с два века по-стар и е на поне 400 години

Книгата "Четири века фар Шабла. Най-старият действащ фар на Черно море" на Цветан Сашев и Боян Тотев бе представена днес, в деня, когато Шабла празнува.

Събитието се състоя в Зеления образователен център и беше уважено от кмета Мариян Жечев и председателя на Общинския съвет д-р Йорданка Стоева, кап.III ранг Карагьозов от Хидрографска служба - Варна, кап. I ранг, о.з. Венцеслав Николов – бивш началник на Хидрографска служба – Варна, Анастас Ангелов – историк, роден в Шабла, Наню Нанев и други фаропазачи, жители и гости на града.

Авторите на книгата бяха поздравени от кмета Мариян Жечев. Цветан Сашев, от своя страна, благодари на Община Шабла за гостоприемството и за това, че направи възможно за толкова кратко време да се реализира това изследване и да излезе в двуезично издание.

В него са публикувани документи за първи път, които дават нов образ на това съоръжение. Става въпрос за документи от 1756 г., 1768 г., 1855 г. и от 1940 година, които са своеобразен гръбнак на изследването.

Документът от 1756 г. показва, че на това място има фар, такава сграда, която е в лошо състояние. Към този момент това е най-старото споменаване на фара в Шабла, посочи Цветан Сашев. По думите му документът от 1768 г. е важен с това, че показва, че старата сграда на фара е разрушена и построена нова, описва се самото строителство на тази сграда. „Това, което виждаме днес, е онзи фар от 1768 година. Независимо дали фарът е ремонтиран, правени козметични промени, всъщност ние имаме един фар на четири века. Този документ дава информация, че бригадата, която го строи, са българи от село Българево. Човекът, който ръководи строежа също е българин“, посочи историкът.

За първи път стига до широката публика документ от 1855 г., който сочи, че фарът ще се ремонтира и на следващата година това е направено т.е. отново е пуснат в употреба. „Този документ е важен с това, че тази заблуда, която повече от 200 години е съществувала, че самият фар е построен и открит през 1856 година, не е верен. Дори 2006 г. има завещание към бъдните поколения, че фарът е на 200 години, което не е вярно“, каза Сашев.

Другият базов документ от август 1940 година от преговорите в Крайова. Сред засегнатите теми, повечето от които са обект на спорове, е и фарът на Шабла. Румънците имат претенции към много съоръжения в региона, но в крайна сметка българските желания относно фара са удовлетворени. „Дали сме този документ, че и тогава фарът е имал стратегическо значение – бил е част от стратегическите планове на Османската империя, на България, на Румъния, но това показва каква специфика има това съоръжение“, каза Сашев.

Той подчерта, че всичко това обогатява тематиката и това, което до момента се е знаело за фара. В книгата има глава, посветена на легендите, свързани с фара. Обръща се внимание и на  земетресението от 1901 г., помело Северното Черноморие.  

„Този фар е единствената сграда в региона, извън тези с религиозно предназначение, която четири века по-късно функционира със същото предназначение. Такива сгради не са много и в България. Те са част от нашето колективно съзнание“, подчерта още Цветан Сашев.