Тодор Моралийски: Лимецът все повече намира място на трапезата на българина

Лимецът е култура, която все по-често се среща на трапезата на българина, казва земеделският производител от балчишкото село Гурково Тодор Моралийски. По думите му все повече хора се хранят здравословно и търсят лимецови, овесени и ръжени ядки. „Ние правим смески от трите вида, които намират място на българския пазар“, допълни той.

Тази година Моралийски се надява на около 200-250 килограма от декар. „Това е нормалното при нас. Лимецът не е култура, която дава много, обаче се отплаща и не иска инвестиции в торове, препарати, химия. По този начин се намаляват разходите за производство. Надяваме се, че отново ще се изплати“, коментира земеделецът. 

Моралийски казва, че сее между 25 и 30 декара лимец, за да бъде всяка година производството му прясно, и винаги върху поле, където преди това е отглеждан фасул. „Затова „пада“ лимецът. Народът е казал, че когато класът „падне“, чорбаджията се изправя. Дано да се изправим“, добави той. На хора, които искат да завъдят зърнената култура, гурковлията подарява, вместо да продава.

Според земеделския производител стопанската година не е добра: „Много добре беше тръгнала пшеницата, очакванията бяха за около 800 килограма, а сега чувам, че жънат 500, а някъде и по-малко.“ Причината е в редуването на дъждове и суша, които са попречили на опрашването, смята той. Екстремните температури напоследък пък задържат процеса при слънчогледа и царевицата.

По думите на Моралийски земеделците „играем комар с дядо Господ“. „Една година имах 3500 декара царевица и нито едно кочанче. И 3500 декара слънчогледа… 200 000 лева в блатото“, разказа той и изрази надежда, че собствениците на земя в района ще проявят разбиране, особено предвид миналогодишния размер на рентите, които на места надвишаваха 200 лева.

Производителят не се наема да дава прогноза за рентите през 2023 г., тъй като те са обвързани с добива, а стопанската година е „много натоварваща“. „Торовете, които купихме, бяха на 1600-1800 лева за тон, а сега са на 600. Разходите за пшеница отиват към 180 лева за декар. При цена от 40 стотинки и 500 килограма добив, правете си сметката каква е рентабилността“, обясни той.

„Не се оплакваме, но нещата не са добре. Това ме принуди да търся алтернатива с производството. Затова съм се хванал с лимец, с преработка на лимец, ръж, спелта, елда – за да имам така наречената диверсификация. Иначе не се получават нещата. Ако нямам зеленчукопроизводство и това производство, което правя в момента, съм загинал. Просто ще оставя земята и ще се откажа“, коментира Тодор Моралийски.