Тема 2: Миналото и паметта - Съзнанието като кораб на спасението между вчера, днес и утре в романа „Ноев ковчег” на Йордан Радичков

„Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото на сушата!...Хайде, удавнико, на добър час!” 

1.АВТОРЪТ

  а/ Творчеството му е свързано с последните десетилетия на социализма, с очакваната промяна чрез протестите срещу тоталитаризма и годините  на прохождащата демокрация / от началото на 70-те години на 20 век  до началото на 21 век/;

  б/ Писател, драматург, сценарист, който твори в жанра на разказа, есето, повестта, романа и пиесата;

  в/ Определян е като представител на магическия реализъм, при който митични, фолклорни, фикционални  елементи  са въведени в привидно реалистичен контекст; Използва приказното, притчовото, иносказателното начало на принципа „казвам завоалирано – тълкувай правдиво”;

  г/ Известни творби – сборници разкази „Свирепо настроение”, „Ние, врабчетата”; романи „ Всички и никой”, „Ноев ковчег”; пиеси „Суматоха”, „ Опит за летене”;

2. ”НОЕВ  КОВЧЕГ” – Първото му самостоятелно издание е от 1988 г., а втората допълнена версия е от 1992 г., в чието начало Радичков споделя, че вече е налице целият  товар в трюма на Ноевия ковчег, който ще опази силното и крехкото, стабилното и неустойчивото,здравото и нездравото, но необходимото и ще бъде пренесена памет за миналото заради оцеляване на бъдещето;

  а/ Жанр  -  Нетрадиционен, особен, фрагментарен, накъсан на парчета роман, който няма единно повествование, но отрязъците,образите и авторовият  глас го съшиват по един алегоричен начин;

 б/ Анализ на заглавието – Заето е от Стария завет като кораб на спасението от Потопа на всички живи твари, но  съзнателно не е членувано.  Ноевият ковчег от Библията е един- единствен,определен, а Радичковият  Ноев  ковчег е размножен, различен е в съзнанието на всеки и съхранява ценното за него;

 в/ Основна  тема

– Връщането  от настоящето към миналото като най-важен източник на добри и лоши истини за човешкия живот ;

- Изминатият път, „утаен” в паметта, филтриран през съзнанието и душата на човека с горчив опит, взел със себе си и незначителното, дребното, укоримото и важното,същественото, фундаменталното;   

- Възкресението на преживени трудни моменти, „трохите на живота”, които сглобяват неговата смислена цялост;

г/ Основна идея

• Общата история и отделните лични истории се преплитат в съзнанието и застават на трайните места на спомена, а той прескача от приключилото в незапочналото време, за да разкаже за „цялата мизерия и величественост на изпълнения с противоречия живот;
• „Този въшкав живот” възвисява и принизява, прави ни добри и зли, събира в нас светлото и тъмното, дава ни път за изкачване и за слизане, за победи и поражения, но всичко трябва да се помни и да се пази като поука;

д/ Сюжет и композиция -  Романът включва 13/тринадесет/ отделни разказа с различен обем, в които съжителстват животни от дивата природа и хора от питомния свят, като животните са очовечени, а хората са оварварени, разкъсана е връзката между човека и природата и изначалните нравствени ценности са подменени от фалша, егоизма, жестокостта, по причина на което човекът се превръща в диво ,хищно животно особено като се намеси апетитът към властта;

 Примерни заглавия на отделните разкази: Космическият удавник, Хлебарката, Щърков сняг, Сивият вълк,черното куче, Въшкарчето, Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол, Три врани, Тъмният трюм, Небето прокапа  и други.

Тема 2: Миналото и  паметта – Обобщение

  Миналото се съхранява в голямата, общностна история и в малката,лична история чрез паметта.Художествената литература го запечатва в събития и образи и го пренася във времето като пример,който учи и възпитава. Оценката за случилото се е различна заради различните идейни послания на литературните творби.

   В „Епопея на забравените” Иван Вазов пресъздава възрожденското „най-българско” време като велик период на големите личности, „предтечите сеятели”, „бащите на нацията”, които успяват да превърнат националноосвободителната идея от идея на личността в дело на общността.Паисий, Раковски, Левски, Кочо, опълченците и останалите Апостоли на българската свобода са надарени с памет и безсмъртие. Тяхното минало умножава самочувствието, патриотичната гордост и чертае бъдещето на нацията.

  Историята помни избирателно. Тя записва имената на водачите, на пълководците, на знайните герои, но пропуска,пренебрегва, забравя анонимните хора,които всъщност я създават и движат.Множественият безименен герой от стихотворението на Никола Вапцаров „История” в пряко обръщение към официалната хроника на времето изисква тя да разкаже на потомците за неговия живот борба.Памет трябва да има за миналото на всички, които са изстрадали своето битие, защото то изравнява големите и малките чрез високата кауза.

  Миналото е и добро, и лошо, то е противоречиво време, но паметта като Ноев ковчег трябва да го пренесе и опази, защото без него човекът ще е без корени – здрави и изгнили. Мъртвото учи живото.Това е основната идея на едноименния роман на Йордан Радичков.Ковчегът на съзнанието не заравя, а съживява и ни помага да отсеем значимото от незначителното, да се пречистим и  да продължим напред.

  Човешката историческа, литературна и индивидуална памет гледа и към миналото, и към бъдещето.

Следващия петък  очаквайте   тест  с отворени  въпроси  и  есе върху  тема 2  „Миналото и паметта”

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература, и с подкрепата на “Камут-Еко” ЕООД-Добрич.