С необичайно единодушие избраха носителите на приза „Йордан Парушев“ на ЕГ „Гео Милев“, Добрич

Изборът на лауреати на стипендията „Йордан Парушев“ се прави от Педагогическия съвет на Езикова гимназия „Гео Милев“. Рядко сме имали разногласия, но такова единодушие не съм виждала, каза за Про Нюз Добрич директорът на учебното заведение Миглена Василева.

Тази година учителите отличиха зрелостниците Велин Друмев и Симеон Симеонов от XII „б“ клас с ръководител Яна Русева. Велин е брат на миналогодишния носител на наградата Иван Друмев.

Имаше много номинирани – четирима ученици, но гласовете за тези две момчета се откроиха, защото те са изключително последователни от първата си година в гимназията. Единствените, които се въздържаха, бяха новите колеги, които не ги познават и решиха, че не трябва да дават превес на две имена над други, които познават също толкова малко, добави Василева.

Самата тя проследява развитието на Велин и Симеон от втората им година в гимназията, когато става техен преподавател по английски език. „Те започнаха силно. Много са последователни, с много високо отношение към образователния процес въобще. За тях няма предмет, който да е второстепенен по важност – всичко е важно. Към всеки предмет и учител се отнасят с необходимото уважение и това се вижда в резултатите им и в отношението на педагогическия колектив към тях“, каза още директорът на Езикова гимназия „Гео Милев“.

Двамата зрелостници се радват и на уважението на своите съученици, коментира Миглена Василева. „Признават техните качества, възможности и труд, защото капацитетът, който има един човек, без труда, който е необходим, за да го доразвие, ще си отиде във времето. Но те се трудят за това, в което вярват и за което мечтаят“, смята тя. По думите ѝ Велин и Симеон са целенасочени до степен, която ги откроява от днешните младежи, и „действат като зрели хора“.

Василева пожела на двамата абитуриенти да не позволяват на пречките, с които неизбежно ще ги срещне животът, да ги прекършат. „Доста от убежденията им ще бъдат разбити. Тук колективът и съучениците им не гледат враждебно на тях, напротив – радват им се. Но в една конкурентна среда, в която ще си изкарват хляба, може да получават удари под кръста. За съжаление, така се случва в живота. Дано това не ги обезсърчи“, каза тя.

Пред Про Нюз Добрич Велин (отляво) и Симеон споделиха, че за тях стипендията „Йордан Парушев“ е „голяма чест“ и израз на признанието на учителите им към усилията, които са положили през петте години в гимназията. Радват се, че именно заедно – двама представители на един и същи клас, са носители на наградата.

„Никога не сме се конкурирали кой ще изкара най-висока оценка по даден предмет или на състезание. Винаги сме искали да надскочим себе си и да покажем най-доброто, което можем. Така стана, че и двамата минахме своите граници“, каза Симеон. „Били сме заедно срещу задачите. Нашата цел винаги е била да покажем какво можем и че сме достойни за успехите си“, допълни Велин.

Измежду всички свои постижения Симеон посочва като най-ценен успеха си на Националната олимпиада по история в X клас, когато няколко стотни го разделят от първото място. Велин пък е най-горд с третото място на Универсиадата към Международния биомедицински конгрес в София през 2022 г.

„Показах, че можем да се сравняваме с НПМГ (б. а.  – Национална природоматематическа гимназия „Акад. Любомир Чолаков“), СМГ (б. а. – Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“) и други престижни училища и че съм способен, наравно с конкуренцията, да се състезавам в природните науки“, сподели Друмев.

Двамата зрелостници възнамеряват да продължат образованието си у нас. Велин дори отказва стипендия за следване в Германия. Също като брат си, той иска да учи медицина. Влече го неврохирургията, „защото е трудна, изисква внимание към детайла“. „Според мен ако човек си избере трудна специалност, животът му ще бъде по-пълноценен, защото ще се стреми към съвършенство“, каза той.

„Смятам, че медицинските университети в България могат да се сравняват с германските. Стипендията наистина беше добра възможност и израз на признание, че всичките усилия са си стрували, но образованието в България е по-значимо за мен“, поясни той. Ако има възможност, все пак би специализирал в чужбина, но и би се върнал, за да предаде опита си.

Симеон се колебае между две специалности – „Мехатроника“ и „Машинно инженерство“ в Техническия университет в столицата. Планира да получи бакалавърска степен в България, а по-късно ще реши къде да следва магистратура. „Със сигурност смятам да използвам двете си езикови дипломи – по английски и немски език, защото те ми отварят врати към всички държави, особено в Европейския съюз“, каза той. Въпреки това иска да работи и да създаде семейство в България.

Свободното си време двамата абитуриенти прекарват по доста различен начин. „Баскетболът е любимото ми хоби. От осем години тренирам в баскетболния клуб „Ънстопабъл“. Спортът е времето за мен – тогава мога наистина да се отпусна, да оставя ученето настрана и да се забавлявам“, сподели Симеон.

Велин, подобно на брат си, обича да разглобява часовници. „Интересно ми е, защото изисква прецизност, внимание към детайла, да се концентрирам само върху частите и начина, по който трябва да ги сглобя. Помага ми да не мисля за уроци и да си почина. Часовникът, който нося в момента, съм го реставрирал сам“, разказа той.

Освен с ценни знания по предметите, Велин Друмев и Симеон Симеонов си тръгват от училището, заредени с увереност, научени на дисциплина, умеещи да се справят с трудностите и… с много приятелства за цял живот. Двамата съветват осмокласниците, които наесен ще прекрачат прага на гимназията, да „се насладят на петте години, които ги очакват, защото минават много бързо“.

„Бих ги посъветвал да създадат нови приятелства и да се гордеят, че са влезли в Езикова гимназия „Гео Милев“, защото тя ще им отвори много нови врати. Надявам се да открият това, което искат да правят, да израснат като личности и да мечтаят, защото тук наистина се дават шансове, които други гимназии в Добрич не предлагат“, каза Симеон.

Велин призовава бъдещите „зайци“ да „останат отворени за риска и да дават всичко от себе си, защото това е единственият начин човек да разбере на какво е способен и какви са границите на личността му“.