Отбелязваме Международния ден на спокойствието и бавните обороти
На 26 февруари на много места се отбелязва Денят на спокойствието и бавните обороти. Идеята за това принадлежи на италианците и тяхното изкуство на бавния живот. За първи път денят е празнуван през 2007 година. Неговият слоган е „Не бързай и се наслади на момента“.
Според тази философия хората трябва да се наслаждават на живота във всеки негов неповторим момент. Това е нужно във века на скоростите, високите технологии и прогреса, когато мнозина забравят за приятните всекидневни дреболии, любими занимания и изобщо за качественото съществуване.
В много страни празникът се почита, като се организират различни инициативи, целящи да намалят темпото на ежедневието. Така например в Италия бързащите минувачи могат да бъдат глобени за "превишена скорост", като разбира се наказанието е символично.
През 1986 година се заражда социалното движение Slow Life (Бавен живот). Италианецът Карло Петрини организира демонстрации срещу появата на червено-жълтата сграда на прочута верига за бързо хранене на знаменития Piazza di Spagna (Площад на Испания) в Рим. И докато участниците в проявата в знак на протест размахват чинии с паста като контрапункт на натрапваните американски хамбургери, неусетно се сформира сдружението с нестопанска цел - Slow Food (Бавна храна), което се занимава с борба против увеличаването на фаст фуд заведенията. Привържениците на Петрини всъщност искат да се обърне внимание към опасността от изчезването на местните кулинарни традиции и подкопаването на родната икономика. Много скоро движението прераства в обществено-политическо. А почитателите на философията за насладата от хапването без елемент на спешност отбелязват, че препускането вреди не само на храносмилането, но и на качеството на живот като цяло.
Обществото ни учи от ранна възраст, че полаганите усилия и непрекъснатата борба са единственият начин да "напредваме". Ние приемаме, че трябва да се борим за нещата, които искаме, и само така можем да ги получаваме, да сме успешни и щастливи. Проблемът в това е, че започваме да преследваме целите си на всяка цена и с много усилия. В резултат забравяме да обърнем внимание на въпроса каква точно е цената, която плащаме и колко тя ни отдалечава от щастието ни в сегашно време.
