Събота, 15 юни 2024

15.06.2024

Последвайте ни

Надежда Иванова, кандидат за народен представител от област Добрич: Мечтая за реална реформа в образованието

Мечтая за образователна система, пречистена от посредственост и некомпетентност, споделя в интервю кандидатът от листата на ПП-ДБ

Надежда Иванова е историк, майка на две деца. Била е директор в музея, след като е била уредник там повече от 15 години. Работила е също като учител, а сега е директор на две частни училища в Добрич и шеста в местната листа на “Продължаваме Промяната - Демократична България” за вота на 9 юни.

Да поговорим за смисъла на празника. Защо е толкова важен и защо е единственият, чиято стойност не девалвира и не се влияе от политическата конюнктура?

Още в епохата на Просвещението се заражда идеята за новия човек, който има смелостта да използва разума си самостоятелно, без да чака други да му кажат какво да мисли. И оттогава до днес въпросът за просветата и стойността на познанието като условие за човешката свобода не престават да вълнува умовете на хората. Непросветеният човек не може да осъзнае, че не е свободен. Той приема съдбата си за даденост и не изпитва вътрешна потребност да я промени. Просветеният човек е нещо друго – той има критично отношение към света и трудно може да бъде подведен, притежава онази невидима сила, която знанието му дава и в повечето случаи има изградена чувствителност към обществените дела. Българинът е закърмен с любов и почит към знанието. Подобно на Вазовия чорбаджи Марко той знае, че грамотният човек „чини“ повече от неукия и дава мило и драго да изучи децата си. Превръща училището в храм, а днешния ден в празник. Като прибавим и преклонението ни пред делото на Светите братя и силата на словото, стойността на 24 май остава без аналог в календара ни.

Като знаем колко сила има в думите защо не ги ценим, а все повече ги изпразваме от съдържание, защо ги използваме с омраза и ярост? В междуличностните отношения, но най-вече в общественото и  политическо говорене.

Словото, както казваше един мой университетски преподавател,  може да спаси човека, да го изгради и да съчини другояче същността му, да обостри ценностите, които той да избере да следва… Словото само по себе си не може да промени света, но може да промени хората. В миналото тези, които са владеели словото са владеели и тълпата, формирали са общественото мнение и нагласи. За разлика от мнозинството от сегашните политици, тези оратори са били философи, ерудити. Да си припомним популярното сравнение за студентите от Платоновата академия, които изглеждали „като богове сред мулета“. Няма нищо богоподобно в езика, с който си служат някои политически лидери и общественици днес. Те използват езика на улицата. „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“. Обществените личности вече не са модел за подражание. Тяхната реч не е изпълнена със смисъл и благозвучие. И това е тъжно, пагубно и страшно, защото тези, които трябва да са пример, задават твърде грешен модел за подражание.

Вашата експертиза е в областта на образованието. Не считате ли, че училището и учителите са тези, които трябва да задават тона, а не политиците?

Образованието е тясно свързано с политиката. Защото човек гласува с това което, носи в главата си, а в главите на младите хора има това, което ние възрастните ежедневно им „прожектираме“. Децата първо са копие на семействата си, после - на училището, в което учат и накрая - на обществото, в което живеят и съзряват.

За какви промени мечтаете в образованието, за каква кауза бихте работили?

Мечтая за образователна система, пречистена от посредственост и некомпетентност. За учители, които да са мерило и модел за поведение. Мечтая отношенията в колегията, които ежедневно излагаме на показ пред децата, да са белязани от професионализъм и висок морал, за да могат учениците да имат добър пример. За жалост политиците ни мислят повече за проекти, които осигуряват на училището лъскави фасади и дограми. Не че физическата среда не е важна, но в настоящето ние виждаме тези храмове на знанието все по-добре боядисани отвън и все по-празни отвътре. Мечтая си за реална реформа в образованието. Днес то твърде рядко ни извежда от нашите когнитивни и емоционални примки, от примирението с политическата и икономическата система и това ни убива духовно. Решението ми да вляза в политиката е продиктувано от желанието ми да работя за това образоваността да престане да е сбор от числа и енциклопедични данни и да се превърне в завладяващо предизвикателство, така че младите хора един ден да бъдат способни да създадат читаво общество.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

c