Неделя, 16 юни 2024

16.06.2024

Последвайте ни

Кирил Комитов: Оцеляха една трета, но най-добрите земеделски кооперации в област Добрич

Обработват 35% от земята в областта. Работят с нова и модерна техника. Играят важна социална роля в селата. И имат бъдеще

Кирил Комитов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации „Добруджа“   Добрич

Кирил Комитов е завършил Висшия икономически институт, специалност „Аграрикономика“. По голямата част от стажа му е като организационен работник. След 1989 г. е бил ръководител на фуражното звено в ЗФК „Карапелит“, а от 1992 г. е председател на земеделската кооперация в село Поручик Гешаново. По-късно започва работа към фирма за семена, торове и препарати. След 1995 г. е бил секретар на Областния съюз на земеделските кооперации, а след това и негов председател.

Кога е създаден Областният съюз на земеделските кооперации „Добруджа“ Добрич?

Създаден е преди близо 30 години, на 26 октомври 1994 година. Учреден е от 198 кооперации. След ликвидиране на ТКЗС-тата имаше стремеж във всяко село, колкото и да е малко, да има земеделска кооперация. Тогава нямаше частни стопани и хората обединиха земята си. За съжаление, тези кооперации не можаха да се запазят, защото с окрупняване на ТКЗС-тата базите се развиваха в централните села, а в съставните почти нищо нямаше. А, не можеш да развиваш земеделие, ако нямаш складова база или дори съблекални за механизаторите. Освен това, на много места председатели станаха учители, пилоти и други хора, които нямаха понятие от земеделие. Затова част от земеделските кооперации не можаха да просъществуват.

Колко кооперации членуват в него днес, почти 30 години след създаването на съюза?

В момента на територията на област Добрич има 60 земеделски кооперации, като 36 са членове на Областния съюз. В България, за разлика от Австрия, например, няма задължение за членство. Там, ако не членуваш в Камарата и не плащаш членски внос, не получаваш субсидии. Докато членството при нас не е задължително.

Около 1 100 000 декара или 35% от обработваемата земя на област Добрич се обработва от земеделски кооперации, като тези, които членуват в Съюза обработват около 450 000 декара. Смея да кажа, че останаха читавите кооперации. Около 30 % от председателите са на възраст над 70 години – все бивши агрономи, председатели на ТКЗС, които от много години са в бранша и продължават да работят. 20% от председателите са на възраст до 50 години.

В съюза членуват едни от най-успешните кооперации не само в областта, но и в страната…

Земеделие се прави в Добричка и Силистренска област, и отчасти Варненска. Най-доброто земеделие е при нас, защото има традиции. Знаете как се развиваше земеделието в нашия окръг преди 1989 г. Има традиции, добруджанецът е свързан със земята.

Имаше период, когато арендаторите напредваха в модернизацията на стопанствата си, докато земеделските кооперации изоставаха в този процес. Успяхте ли да наваксате вече?

Смея да кажа, че успяхме. По различните мерки на Програмата за развитие на селските райони голяма част от кооперациите се снабдиха с техника. Продължиха да надграждат със собствени или кредитни средства. Така в момента работят с модерна техника. Голяма част от кооперациите изградиха много добра складова база и не трябва да плащат за съхранение на продукцията си. Във връзка с вноса на зърно от Украйна се наложи много голяма част от продукцията да остане по складовете. Но в собствени складове.

Смятам, че вече има уравновесяване между кооперации и арендатори по отношение на снабденост с техника и модернизация.

Как вносът от Украйна ще се отрази на реализирането на новата реколта? Има ли все още зърно от миналогодишна реколта, което не е реализирано?

Вече почти няма зърно от миналогодишната реколта по складовете. Пшеницата, която се жънеше сега, трябваше някъде да влезе. По един или друг начин земеделските кооперации успяха да я продадат, макар и донякъде на загуба, защото в резултат на вноса от Украйна цените драстично паднаха. В момента се предлага 410-450 лв/тон, при около 600 лева за тон миналата година, но търговци не ходят. Те изчакват с изкупуването, защото оттеглянето на Русия от „Зърнената сделка“ във всички случаи ще доведе до завишаване на цените на продукцията. Очаквам обаче тировете пак да тръгнат. Може да не са по море, но България, Румъния и Полша отново ще бъдем тези, които ще понесем щетите. Очакваният спад на цената на пшеницата тази година е много голям - близо 40%. В същото време цените на торове, семена, горива не само че не спаднаха, а се увеличиха, някои дори двойно. Себестойността е много висока и много трудно ще се компенсира с приходите от продажба. Защото имаме кооперации, които прибират по 300-400 кг/дка пшеница.

В същото време член-кооператорите очакват ренти. Има ли опасност те да се понижат?

Ще ви дам пример – през 2012 година средната рента, изплащана от кооперациите, които членуват в областния съюз, е била 85 лева на декар, а през 2022 г. вече е 139 лева/дка, което е 60% ръст. Около 150 милиона рента се плаща от тези 60 земеделски кооперации в областта за година. 62 милиона лева се плащат на член-кооператорите и арендодателите в земеделските кооперации, които са членове на Съюза. Знаете, че собствениците на земя са хора с 30-40 години трудов стаж отпреди 1989 година, които останаха с минимална или близка до минималната пенсия. Това са пари, които помагат на тези хора да оцелеят.

Каква е социалната роля на земеделските кооперации?

Помагат на хора, които наистина се нуждаят от помощ.  В с. Граничар, например, основният ремонт на читалището почти изцяло е извършен от земеделската кооперация. Разбира се, и от Общината. Основните спонсори на почти всички самодейни състави са земеделските кооперации – с. Дончево, с. Победа, с. Житница, с. Дуранкулак и др. През зимата снегопочистването по улиците на селата задължително се прави от земеделските кооперации. Правят се пъртини, за да могат хората да излязат от домовете си и да отидат до магазина. Спортните прояви, празници на селата също са подкрепени от кооперациите. На много места – с. Пчелник, с. Каблешково, с. Житница, земеделските кооперации много допринесоха за изграждането на църквите. Давам за пример с. Карапелит – там кооперация няма и една от най-старите църкви на нашата област, с години не може да се възстанови. В с. Белгун кооперацията изцяло възстанови лекарския кабинет в селото и го оборудва, за да идва лекар, който да преглежда хората.

Приключи жътвата на пшеница за земеделските кооперации, членове на Областния съюз. Какви са резултатите тази година?

Средно за земеделските кооперации, членове на Съюза, добивът е 510 кг/дка. Но картината е шарена – в района на Шабла, макар разстоянието между тях да е 20 км, добивите са много различни - в с. Пролез средният добив е  620 кг/дка, в с. Дуранкулак – 450 кг/дка, в с. Захари Стояново – 350 кг/дка. Тази земеделска година се оказа много сложна. Тежко е положението и с пролетниците, особено в землищата на изток от Добрич. На запад пролетните култури се крепят, някъде дори са много добре, но на изток няма дъждове. Слънчогледът цъфти, царевицата залага, но там, където има дъжд. Но, това е земеделието - завод без покрив. Опасявам се, че се повтаря 2020 година.

Досега говорихме само за земеделие, но в миналото кооперациите развиваха и животновъдство. Има ли го и днес?

Вече няма животновъдство. Единствено земеделската кооперация в с. Камен отглежда малко животни. Но големите ферми в селата Житница, Жегларци, Бенковски, Стефаново вече ги няма. Това е резултат на липсата на държавна политика за запазване на животновъдството. Няма как да се отглеждат крави, след като изкупната цена на млякото е по-ниска от цената на минерална вода от 500 мл.  

Законът за кооперирането би ли бил от полза за този процес?

Настоящият Закон за кооперациите засяга земеделските кооперации, ТПК, РПК. Много текстове в него се нуждаят от промяна. Ще дам пример. Според него един кооператор с 5 дка земя има право на 1 глас, колкото и кооператор със 150 дка земя. Може да се членува в кооперацията, без да имаш земя. Законът позволява да станеш член-кооператор само с дялове, без земя. А дохода и развитието на кооперацията я носи именно земята. За жалост, нямаме лоби, за да се внесат промени в закона в Народното събрание.

Имат ли бъдеще кооперациите?

За 30 години показахме, че земеделските кооперации не само оцеляха, но и се развиват. Затова смятам, че имат бъдеще.

c