Честита Баба Марта и Ден на самодееца!

Един от най-хубавите празници в българските традиции - празникът на Баба Марта, е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, която почита всички земеделски култове към природата.

Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски и елински обичаи.

Мартеничката се носи докато се види щъркел или лястовичка, след което се поставя под камък или се окачва на плодно дръвче. В първомартенската утрин и къщата грейва, окичена с червено – да се радва баба Марта, да не се люти, здраве да има, дълъг живот и богат плод. На този ден момите и невестите обличат най-гиздавите си и пъстри премени, а бабите не излизат от домовете си.

Легендата разказва, че Баба Марта идва при хората, за да дари земята и посевите със слънчева светлина, да „сгрее” очакванията на стопаните за плодородна и богата година и да възвести началото на пролетта. Тогава, когато след дългата студена зима цялата земя се събужда за нов живот, у човека в бяло и червено отново възкръсва надеждата и вярата в доброто и красивото.

Обичаят за връзване на мартеница е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета.

На 1 март отбелязваме и Деня на художествената самодейност и любителското творчество. Празнуват всички, които с желание пресъздават както традиционното, така и съвременното изкуство. Това е празник, обединяващ хората с различни професии, социален статус и възраст, но всички водени от любовта към уникалните български бит, култура и фолклор.