Украинските студенти, настанени в Добрич, разбрали в Испания, че войната в родината им е избухнала

15-те студенти и преподаватели от Украйна, които са приютени в студентския кампус в Добрич на Висшето училище по мениджмънт /ВУМ/, са пристигнали тук от Испания. Четирима от тях - Мария, Альона, Давид и Никита, както и Вера Ланских разказаха пред журналисти, че са били там на обучение. В 5.00 часа сутринта на 24 февруари се събудили от телефонни позвънявания от близките си в Украйна, които им казали, че там вече се стреля.

Към Добрич се придвижва група от 15 украински студенти и преподаватели

Четиримата са студенти в Народната украинска академия в Харков. Учат за преводачи. Родителите им са там и преживяват ужаса на войната. „Ние отлетяхме в мирно време, не сме искали да се окажем бежанци. Мислехме, че Путин просто ще си присъедини Донбас и Луганск, но, че ще започнат да падат бомби и ракети не вярвахме. Руснаците казват, че бомбардират само военни обекти, но това не е вярно “, казва Вера.

Младите хора са научили от близките си, че в Харков вече не са останали болници, заводи, складове с медикаменти и лекарства. Продукти не достигат, чака се с часове на опашки за храна и тя не стига за всички.

По план след обучението в Испания групата е трябвало да лети до Истанбул и оттам за Харков. От Истанбул обаче се наложило да летят до Варна и благодарение на ВУМ и лично на ректора доц. Тодор Радев са настанени в Добрич.

„Ние сме готови да работим. Не искаме да бъдем в тежест на никого – нито на колежа, нито на страната. Дори на половин ден, но да е някаква работа. За нас е важно да получим разрешения за работа, искаме да работим и да си платим данъците“, казва Вера. В момента те не могат да си купят дори карти за мобилни телефони.

Момчетата и момичетата показаха разтърсващи клипове и снимки на разрушения, направени от техните бащи буквално от улиците или от апартаментите, в които живеят. Един от тези клипове е запечатал големия взрив на централния площад на Харков, а друг – родени в укрития бебета.

И петимата на няколко пъти подчертаха, че биха искали да си намерят работа, за да не тежат на никого. Помолиха който може да им предложи такава, да потърси доц. Радев.