Църквата почита Св. Йоан Богослов и Св. Арсений Велики

Освен Светла сряда, днес православната църква почита Св. Йоан Богослов и Св. Арсений Велики.

Свети Йоан Богослов е един от 12-те апостоли, сред най-приближените на Иисус Христос, който пръв повярвал във възкресението му. След възкресението си Господ се явявал много пъти на своите ученици, като пръв го познал Йоан.

Според Новия завет, Св. Йоан Богослов е един от първите апостоли, призовани от Христос за негови ученици. По-късно самият Иисус често повиква при различни знаменателни събития само трима от своите ученици – Йоан, брат му Иаков и Петър. Именно Йоан е ученикът, на когото разпнатият Иисус поверява грижите за своята майка. Според ортодоксалното тълкуване, Йоан е и любимият ученик, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря.

Извън записаното в книгите на Новия завет, преданието на християнската църква сочи, че Йоан е доживял до дълбока старост, като се е грижел за Богородица до самото ѝ Успение. След евангелските събития живее основно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където пише знаменитото си „Откровение“.

Йоан Богослов се чества и на 26 септември, когато почитаме успението му.

Преподобни Арсений се родил в Рим през четвъртия век от благочестиви и богати родители и от младини станал известен със своето благочестие и мъдрост. Той бил ръкоположен за дякон, но му било наложено да приеме друга служба. Император Теодосий Велики търсел за учител на синовете си човек учен, но същевременно надарен с дълбоката мъдрост на благоговение пред Бога и разбиране на закона Господен. Препоръчали му Арсения. Дълго време Арсений не се съгласявал да остави тихия си богосъзерцателен живот и да приеме на себе си задължения, които поради дълбокото си смирение той считал по-горе от силите си. Но най-после той приел тази трудна длъжност, подтикван от мисълта за ползата, която той ще може да принесе, като възпитава в благочестие наследниците на престола.

Усърдно и добросъвестно се заел той с поверената му длъжност. Преподавал на своите царствени ученици гръцки и латински език, философия и разни други науки, а най-вече се стараел учениците му да бъдат истински християни. Той често им говорел, че тяхно най-добро украшение трябва да бъдат не царската корона и багреница, а християнските добродетели, и че да угодят на Бога и да заслужат любовта на поданиците си трябва да бъде главен предмет на техните стремежи.
Но грижите на Арсений за учениците му не били увенчани с пълен успех. А освен това душата му се отегчавала от дворцовия разкош и почит. Ето защо след известно време Арсений решил да ги остави. Често в пламенна молитва той молел Бога да му посочи пътя на спасението. И веднъж чул глас, който му говорел, че в уединението и безмълвието ще намери спасението. Арсений тайно оставил царския дворец, заминал за Александрия и от там в Скитската пустиня.

Преподобни Арсений прекарал в иночество 55 години. Той починал близо до Мемфис на 100-годишна възраст.