Прокурори и следователи от област Добрич с критика за новия Закон за съдебната власт

Прокурори и следователи от  Добричкия съдебен район излязоха със становище относно проекта на Закон за съдебната власт. Становището е прието на събрание, проведено на 19 април в Добрич и изпратено до Министерството на правосъдието.

Текста му представи пред журналисти днес окръжният прокурор Радослав Бухчев.

В него се казва:

След като се запознахме с проекта за нов Закон за съдебната власт и мотивите към него, изразяваме следното становище:

От приложените към проекта на нормативния акт мотиви ясно личи, че лайтмотивът за приемането му са съществените според вносителите конституционни промени, които бяха осъществени през 2023 година. Като причини, които налагат да бъде приет изцяло нов Закон за съдебната власт, народните представители посочат многобройни законодателни изменения и допълнения, които следва да намерят подконституционна уредба, както необходимостта от приемането на изцяло нов съдоустройствен закон, отразяващ новото разбиране на законодателя за уредбата, която да отразява специалните функции и правомощия на органите в подсистемите в съдебната власт.

Целите, които законодателят си поставя при приемането на новия Закон за съдебната власт са: а) пълноценно изпълнение на волята на конституционния законодател относно процедурата за формиране, вкл. нови изисквания за изборните членове на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет; б) преформулиране на правомощията на прокуратурата и на главния прокурор в съответствие с конституционните промени – субсидиарност при участие в гражданските и административните производства; в) нова уредба относно конкурсите за заемане на длъжност като съдия, прокурор и следовател, дисциплинарна отговорност и наказване на магистрати и на административни ръководители.

Макар законопроектът да отговаря формално на изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове трябва да се отбележи, че предложените на вниманието ни мотиви за приемането на изцяло нов Закона за съдебната власт, са твърде неразбираеми. На практика в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ, вносителите са извършили преразказ на осъществената по-рано конституционна реформа на Основния закон (посочено е какви текстове са приети в Конституцията и какво предвиждат те). По този начин законодателят е направил опит да защити позицията си, че се налага съдоустройственият закон на съдебната власт да бъде изцяло променен, без да държи сметка, че приетите текстове в КРБ влизат в противоречие със самата Конституция.

Специално внимание в настоящото становище следва да се обърне на предвидения в проекта на ЗСВ нов начин на формиране на кадровия орган на прокуратурата – Висш прокурорски съвет (чл. 19, ал. 3 ПЗСВ). Съгласно посочената разпоредба „Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността прокурор или следовател към момента на избора“. Като изключим факта, че чл. 130а КРБ, с който Висшият съдебен съвет беше заличен в предишния му вид и на неговото място бяха създадени нови два органа – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, противоречи на Основния закон, дотолкова доколкото посочената законодателна промяна представлява промяна във формата на държавното управление, която може да бъде извършена само Велико народно събрание (чл. 158, т. 3 КРБ), подобна рестрикция е напълно противоконституционна и неприемлива. Българските прокурори изцяло възприемат правилото за ненамеса между магистратските съсловия и препоръките на Венецианската комисия  в тази насока, като гаранция за засилване на самоуправлението на съдиите. Ако тази намеса, която вносителите сочат като стояща в основата за приемането на нов Закон за съдебната власт, е действителният и честно търсен ефект на промяната, то той би могъл да бъде постигнат чрез функционална реформа на действащия ВСС, а не чрез преструктуриране единствено и само прокуратурата.

В Законопроекта за нов Закон за съдебната власт се предвижда, че персоналният състав на Висшия прокурорски съвет се формира от 10 членове, от които 1 по право, 6 избрани от Народното събрание с квалифицирано мнозинство измежду лица, които не са действащи магистрати (прокурори и следователи), и само 3 избрани от професионалната квота в съотношение 2:1. Подобен законодателен подход влиза в очевидно противоречие с принципа на самоуправление, включително в частта за гарантирана квалификация на членовете. Тъй като прокуратурата упражнява изключителни правомощия да обвинява от името на държавата за извършени престъпления от общ характер и да сезира съда и е лишена от институционалност, аналогична на съдебната, контролът върху нея, свързан с нейната отчетност и отговорност може да бъде по-интензивен от този върху съда. Но този контрол не може да засяга нейната независимост и самоуправление. Нещо повече, този контрол не може да бъде политически или да се упражнява с участието на заинтересовани лица.

Самоуправлението предполага прокурорските работи да се решават от прокурори, със и без съдействието на външни фактори. Когато такива външни фактори участват, те трябва да действат безпристрастно и да не правят процесите на вземане на решения зависими или потенциално зависими от външни интереси. С предложените изменение такива гаранции на практика липсват, тъй като мнозинството от членовете на ВПС е формирано от външни участници. Комбинацията от малобройността на членовете на Прокурорския съвет, избрани от професионалната квота с числения превес на членовете, които не са действащи магистрати (прокурори и следователи), при това избрани от конюнктурната политическа власт, осигурява политическо влияние върху институцията, каквото VII-то Велико народно събрание е целяло да избегне. Това означава не просто ликвидиране на самоуправлението, но и овладяване, унизяване и разбиване на прокуратурата.

В съвременните държави липсва модел, при който прокуратурата да е лишена от самоуправление и едновременно с това зависима от политическата власт и тя, а не те да носят отговорност за действията ѝ.

Казаното има пряко отношение и към разпоредбите на чл. 52, ал. 3 и чл. 55, ал. 4, т. 4 ПЗСВ, които регламентират предлагането и избирането на членовете на ВПС. Предложените текстове обуславят драстичен дисбаланс в разделението на властите, който е в ущърб на съдебната власт.  Игнорирани са фундаментални принципи на демократичното общество – принципа на правовата държава – чл. 4 КРБ, и принципа на разделението на властите – чл. 8 КРБ. Ако разпоредбите бъдат приети в този им вид, ще бъде нарушен балансът между властите, което пряко ще рефлектира върху демократичните устои в нашата държава.

Тук само за пълнота на изложението следва да се посочи, че забраната в парламентарната квота на ВПС да бъдат избирани действащи прокурори и следователи, не само уронва достойнството и авторитета на българските прокурори следователи, но и тя е в разрез с основни конституционни принципи – чл. 4, ал. 1 КБР и чл. 6, ал. 2 КРБ – принцип за забрана от дискриминация, тъй като се въвеждат ограничения в правната на магистратите, обосновани на социален признак – професия.

Изцяло споделяме обоснованата професионална критика на прокурорите от Софийски апелативен район касателно конкретни текстове  от законопроекта, имащи отношение към структурата на прокуратурата – чл. 178, ал. 2 и сл., уредбата на някои прокурорски правомощия – чл. 181, ал. 5 и ал. 6 ПЗСВ, които влизат в противоречие с разпоредбата на чл. 207, ал. 1 НПК, както резервите към т. нар. предварителна проверка.

Предвид гореизложеното доводи, считаме, че предложените текстове от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, касаещи дейността и самоуправлението на Прокуратурата, не само че  противоречат на Конституцията, но и че те са непропорционални на легитимния обществен интерес. През последните години наблюдаваме с тревога и несъгласие агресивните опити от страна на политическата класа за отнемане на автономията и ограничаване независимостта на прокуратурата. Предложеният ЗИДЗСВ категорично потвърждава тези опити. Демонстративно са игнорирани основни правни принципи, които съставляват жалоните за развитие на съвременното българско обществено.

Изразяваме нашата убеденост, че справедливостта ще бъде съхранена чрез недопускане посочените предложения за изменения на закона да станат част от правния мир на държавата ни.