Празнуваме Възнесение господне - Спасовден, какви са обичаите
Православната църква почита днес Възнесение Господне - Спасовден. Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници - 40 дни след Великден.
Имен ден днес празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
С възнесението си Исус завършил делото на спасението. Четиридесет дни след Великото си възкресение той се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им, за да разбират Светото писание. Потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог.
Всички ученици се убедили, че той е възкръснал наистина. А на 40-ия ден от възкресението си Спасителят възвел своите ученици на Елионската планина, и там им дал последното си наставление и благословение. След като ги благославял, Господ отстъпил от тях, и започнал да се възнася на небето. Той се отдалечавал от тях, докато един светъл облак го закрил от очите им. Учениците се поклонили и се върнали в Йерусалим с голяма радост.
В нашата фолклорна традиция Спасовден е свързан преди всичко с поверието, че в четвъртък преди Великден на земята слизат душите на мъртвите, а на Спасовден се връщат.
На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.
Спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. Народът вярва, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна.
На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести. Те започват да се подготвят за Русалската неделя, когато ще „сеят“ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, любимото цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат само върха на лековитата билка.
Някога болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска премяна, взета назаем. Считало се, че така ще се задомят преди следващия Спасовден.
Във фолклорната традиция съществува забрана да се работи на всички четвъртъци от Великден до Спасовден. На самия ден стопанките не бива да се докосват до зелено, защото през лятото ще бие градушка. Не се перат и простират дрехи – да не настъпи суша.
Жените посещават гробищата и раздават обредни краваи, варива, мляко и непременно първите зрели череши. Със себе си носят и орехови листа, които разстилат върху гробовете. Поверието гласи, че преди да си тръгнат към оня свят, мъртвите си взимат от храната. Ако близките им са ги забравили, слагат шепа пръст в пазвите си и отлитат.
Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане и др.
Спасовден се отбелязва като професионален празник на хлебарите и сладкарите, шофьорите, цветарите и строителите.
