От над петдесет чешми във Варна в миналото, днес са запазени само няколко
Над петдесет чешми е имало във Варна до началото на ХХ век, когато е прокаран градският водопровод. С времето постепенно почти всички са разрушени. Чешми е имало както в обществени пространства, така и в частни имоти, и в близост до джамии. В своето дългогодишно изследване „Старите чешми на Варна“ Иван Мичев цитира Феликс Каниц, който казва, че в крайморския град има многобройни чешми и превъзходна вода. Участникът в Освободителната война от 1877-1878 г. Ф. В. Игнатиев също нарича водата превъзходна и допълва, че е прекарана в града от североизточните върхове с подземни тръби, за да се пълнят с нея мраморните градски чешми и каменните кладенци за конете.
Съхранените чешми
Една от тях е най-красивата варненска чешма Скеле капу чешмеси, издигната до някогашните крепостни порти, намирали се при входа на пристанището. Портата денем се охранявала от стража, а вечер се заключвала със специално изработена ключалка, която се пази в Музея на Възраждането във Варна. Чешмата е била изградена през 1834 г. изцяло от мрамор, лицето й е гледало към морето. На нея не е била поставена плоча с надпис, както е прието при повечето стари чешми, но в замяна на това е била богато украсена и орнаментирана.
Скеле капу чешмеси е преместена в Морската градина през 1910 г. като е поставена над тогавашните женски бани с лице към морето. През 1925-1926 г. до нея е построено стълбището за централните морски бани и тя отново е изместена, като само фасадата й е вградена в стената до северните морски бани. Иван Мичев съобщава, че през втората половина на ХХ век тя е търпяла вандалски прояви и едва през 2001 г. е реставрирана от варненска фирма по инициатива на Общината.
От всички построени след Освобождението на България от османско владичество до 1900 г. чешми само три са оцелели до наши дни. Това са чешмата в двора на Търговската гимназия, тази до оградата на Археологическия музей, и в преддверието на дома на арх. Стефан Венедикт Попов.
Чешмата в двора на Търговската гимназия е построена през 1888 г., когато там се намира училище „Св. Кирил”. В горната си част тя завършва с глобус - символ на знанието. Водата за нея е идвала през оловни тръби от извор в местността „Ташлъ тепе”.
Чешмата, изградена през 1898 г. до оградата на Девическата гимназия (днес Археологическия музей), е на ъгъла между ул. „Антим I” и бул. „Съборни”. Докато е пресъхнала, по нея са били лепени некролози и обяви, пише Иван Мичев. Тя е реставрирана по почин на бившия директор на музея археолога Иван Иванов и от нея отново тече вода през летния сезон.
Чешмата в преддверието на дома на арх. Стефан Венедикт Попов на ул. „Хан Крум” № 17 е единствената запазена до наши дни варненска частна чешма отпреди Освобождението. Тя е мраморна и прави впечатление със своята красива изработка с флорални мотиви.
Иван Мичев съобщава и за други запазени чешми в околностите на град Варна. Една от тях е Арап чешма, която се намира в гориста местност на около един час път от квартал Аспарухово, разположена в красив сенчест дол. На горната й част е изписано „1907”. В книгата са споменати и двете чешми в местността „Теке Караач”, които са каменни. Едната е от 1894 г., а другата е по-стара.
Много жители на Варна предпочитат водата на белокаменната Аязма чешма пред градската вода, пише Мичев. Тя се намира в местността „Малка Кокарджа”, докъдето се стига по тесен коларски път от ул. „Подвис”. Има запазени сведения, че някога на нея са личали цифрите „1884” и инициалите „Х.Ц.Ч”. Разказва се, че водата й има лечебни свойства. Според преданието тя е построена от жител на близкото село Каменар като отплата за това, че дъщеря му прогледнала, след като си умила очите на лековития извор. В миналото всяка година на деня на Свети Дух там се е провеждал празничен събор, наречен „Кокарджа панаир”.
Мичев съобщава и за чешмата на Димитър Тракоглу, която е каменна, изградена близо до пътя за Златни пясъци в местността „Траката“.
Разрушените чешми
Чешмата паметник, издигната в чест на султан Махмуд Втори през 1834 г. на площад „Мусалла“, е била висока над 8 метра и е имала три чучура. Тя е била в мавритански стил със стълб с надпис на арабски с позлатени букви върху черна основа. В текста авторът сравнява султана с Александър Велики и разказва за големите градежи, които са извършени в града по негово време – крепостта с дълбок отбранителен ров, казарми, хамбари, болница и джамия, като завършва с думите „Справедливият хан Махмуд даде право и живот на Варна“. По мнението на историка д-р Николай Панайотов, цитиран от Иван Мичев, надписът говори за отлично владеене на османотурски език, труден даже за високообразованите османци. Изписан е на превъзходния и изчистен шрифт „талик”. Декоративното оформление на паметника е също на високо ниво. На всеки трети ред в оригинала началото и краят са ограничени от красиво изработени мраморни драперии или полумесец със звезда (цялостен превод на Н. Панайотов на надписите на чешмата е приложен в книгата на Иван Мичев).
През 1914 г. по молба на Варненското археологическо дружество е назначена комисия, която препоръчва преместването на чешмата с оглед на изграждането на сградата на Драматичния театър и нарушаването на хармонията между двата паметника. В „Известия на Варненското археологическо дружество“ от 1921 г. се споменава за чешмата паметник, че трябва да се премести в Морската градина между алеята на българското Възраждане и шосето за Евксиноград, като около нея се насадят пирамидални тополи, отговарящи на вида й. Това решение остава само на хартия. През 1927 г. чешмата паметник е демонтирана. Плочите се съхраняват в Археологическия музей във Варна, а туграта й – в Парк музея „Владислав Варненчик“. Надписът е най-големият запазен османотурски епиграфски паметник у нас.
Съобщава се и за християнската Богданова чешма до черквата „Св. Атанасий“, която по думите на Иван Мичев е най-старата във Варна. Съградена е през 1646 г. от молдовския (богданския) княз Василий Лупул. Тя е била вкопана в земята с надписи на гръцки, в които се чете, че князът е бил „помолен от много жители на Варна, поради липса на вода що ги измъчва...”, „за да се направи това добро дело и да се отличава от светилищата на преславна Варна...”. Така за измъчените от дългото безводие варненци, тази чешма е била не само благодат, а се е превърнала в място за поклонение и молитва, пише Мичев. Варненци участвали в изграждането й с доброволен труд и със събрани от тях средства. Чешмата не е имала архитектурна украса, била е изградена скромно от различни белокаменни парчета, споени помежду си с хоросан. Разрушена е при новата регулация на града в началото на ХХ век. В надписите е указан също пътят, по който молдовските князе са минавали от Букурещ за Цариград през Варна, която е наречена „преславна“.
Забележителна е била и съществувалата чак до 1968 г. Чинар чешма до Стария чинар в двора на бившата тъкачна фабрика „Първи май” в квартал Аспарухово. Била е каменна с неголямо, но дълбоко корито. В горния й край е била изписана 1888 г., когато вероятно е била поправена. Лятно време водата от чучура й била студена, а през зимата - хладка. Преди много години мястото било поляна и оттук минавал старият път за местностите „Кьошк баглар” и „Карантината”. Мястото било много посещавано от варненци. През горещите летни месеци в празничните дни цели семейства и компании идвали на „теферич”.
Доскоро е съществувала чешмата в местността „Салтанат” до Карин дом (Вила „Три кладенци” на Д. Станчов). Тя е била с правоъгълна форма, от зелен камък с мрамор около чучура. Първоначално е имала по-малки размери, била е изградена само от мрамор, впоследствие е разширена със зеления камък. Мраморната част е била с корниз, рамкирана и художествено украсена с розетки във вид на цветя. Зелената част също е била с корниз, общ за цялата чешма. От двете страни под него е имало колони, разказва изследователят. Коритото първоначално е било от мрамор, а по-късно е било заменено от по-дълго и по-широко, изработено от камък.
Още много несъхранени чешми във Варна са описани в книгата на Иван Мичев, който споделя, че е отдал 30 години на своето изследване. Сред тях са тези на Панко чорбаджи и Васил Сулини; Кенар (Крайна) чешма на Ченгене пазар (дн. площад „Екзарх Йосиф“); наречената на Рада Кирякова, извършила подвиг по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., първата и единствена в града благодетелка българка, дарила средства за изграждане на обществена чешма; тази на Хаджи Арифе Ханъм, която била една от малкото мюсюлманки във Варна, дарили средства за изграждане на обществена чешма; Дере махла чешма, увековечена от инженер-геометър Индржих Кноб на акварелна рисунка и от фотографа Коста Терзистоев на картичка; Дюбек чешма; голямата Сакаллъ чешма (около 3 масура) и по-малката Куш, чиято вода идвала от извор в местността „Кемер дере” през стар глинен водопровод; Тахмис чешма със своята красива архитектурна изработка; важната за мюсюлманите Мусалла чешмеси, възстановена от благодетеля Нухъаа Халилов, построил в града седем големи чешми; тази на друг благодетел - Хасанаа, дарил средства и за каменния мост над дерето (дн. ул. „Цар Освободител“); красивата мраморна чешма с изобразени лъчи на изгряващо слънце, изградена също по повеля на Махмуд II, която била преместена до алпинеума в Морската градина, любима на влюбените, наричана чешма на въздишките, разрушена през 1958 г.
По повод Хасанаа чешмеси, построена около 1700 г. със средства на благодетеля, чието име носи, Иван Мичев цитира французина Е. Абеси, който през 1792 г. пише в своя труд „Актуално състояние на Османската империя“ (L’état actuel de l’Empire ottoman“): „Моралът на турците се свежда предимно до благотворителни дела. Те строят обществени домове за удобство на пътниците, мостове за улеснение при преминаването на реките, водопроводи, резервоари за снабдяване на населението с вода”.
Иван Мичев припомня и надпис от чешма, който гласи: „Вятър замита стъпките ни. Първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата е вечна. Пътниче, пийни и спомени“.
