Националният исторически музей направи виртуална изложба за 120 години Народен театър
Виртуална изложба с плакати, документи, снимки и пощенски картички е представена на сайта на Националния исторически музей (НИМ). Поводът за експозицията е 120-годишнината на Народния театър, отбелязват от НИМ.
От екипа на музея припомнят, че в началото на 1904 г. Столичната българска драматична трупа „Сълза и смях” е преименувана на „Български народен театър”. Ето защо това се смята за рождената дата на Народния театър. През 1906 г. трупата носи името „Народен театър”.
„С професионализирането на театъра в България се поставя въпросът за построяване на модерна, европейска театрална сграда. На 39-то заседание на Народното събрание – на 15.12.1898 г. е гласуван фонд за нейното изграждане. За тази цел е решено билетите на Софийската градска лотария да не се обгербват, а за сметка на това градската община да плаща на държавното съкровище 100 хил. лв. годишно и така събраната сума да отива във фонда за построяването на сградата за държавен театър“, разказват от екипа на НИМ.
Те допълват, че благодарение на усилията на тогавашния минитър на народното просвещение проф. Иван Шишманов, през 1904 г. на мястото на дъсчен театър „Основа” започва изграждането на сградата на Народния театър. „Проектирането е поверено на опитните виенски архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Зданието е реконструирано няколко пъти – след големия пожар през 1923 г.; след бомбардировките над София, когато пострадва южното ѝ крило и големия ремонт през 1972-1975 г., когато е създадена Камерна сцена“, казват още историците. По думите им, любопитно е, че в началото драматичният театър върви ръка за ръка с операта и, въпреки че двете сценични изкуства непрекъснато се разделят и обединяват, от 1912 г. те изнасят представления в една и съща сграда – тази на Народния театър.
„За изграждането на творческия облик на театъра голям принос имат Пенчо Славейков, като негов директор, по-късно и именити фигури като поетите Пейо Яворов, Николай Лилиев, Гео Милев, дългогодишният главен режисьор Николай Масалитинов“, отбелязват още от екипа на музея.
/ВСР
