На 87 години Атанас Ташев всеки ден извървява по 10 км, за да направи Каварна по-чиста (ВИДЕО)

На 87 години Атанас Ташев всеки ден извървява по 10 километра, за да направи Каварна по-чиста

Има хора, които променят света с големи думи. И има хора, които го правят с една метла

Вече близо три години всяка сутрин, независимо дали е юлска жега, зимен студ или есенен вятър, 87-годишният Атанас Ташев поема по добре познатия път към морето в Каварна. Не носи плакати, не търси внимание и не очаква благодарности. В ръцете си държи единствено метла и лопатка.

Неговата мисия е проста – да почисти района около двете чешми по пътя към морето.

„Правя го за моето самочувствие преди всичко. Всеки ден така или иначе идвам тук. Искам, когато седна да си почина, погледът ми да бъде върху чисто място, а не върху боклуци“, казва той.

За него това не е задължение. Това е начин на живот.

Всеки ден изминава между 5 и 10 километра, защото, както сам признава, не може да стои без работа. „Не знам да стоя вкъщи и да бездействам.“

Когато започнал, мнозина го гледали с недоумение. „В началото ме гледаха с насмешка. Чудеха се дали не съм превъртял. Защото за българина това не е нещо нормално – сам да чисти обществено място.“

С времето обаче отношението се променило. Днес хората го поздравяват, усмихват му се, благодарят му.

„Това ми носи голямо удовлетворение. Значи трудът ми не е напразен. Не го правя за облаги, не го правя за престиж.“

Не всичко по пътя му е лесно. Имало е моменти, когато някой е открадвал метлите и лопатките, които оставял скрити до чешмите.

„Боли ме. Боли ме, когато виждам как унищожаваме това, което е направено за хората.“

Но това никога не го отказва. Напротив. Продължава да идва всеки ден.

„Докато мога.“

Когато го питаме докога смята да продължи, отговорът идва без колебание: „Най-малко до 110 години.“

Семейството му не се опитва да го спира. Познава режима му. Съпругата му никога не пита къде отива. Децата го подкрепят.

А той просто продължава. Не защото някой му е възложил тази работа. Не защото някой ще му плати. А защото вярва, че градът е дом и за него трябва да се полагат грижи.

Попитахме го какво би направил, ако утре млад човек му каже: „Остави метлата. Аз ще чистя вместо теб.“

Той се усмихва. „Няма да мога да се откажа. Докато мога – ще го правя.“

И точно тогава става ясно, че това не е история за чистенето. Това е история за отговорността. За личния пример. За онова тихо добро, което не влиза в новините всеки ден, но променя обществото много повече от шумните обещания.

Накрая Атанас Ташев отправя послание, което звучи като урок към всички поколения:

„Ако не си направил нещо за хората, значи не си живял. Не мисли само за себе си. Дай нещо и за държавата, дай нещо и за хората. Трябва да оставиш следа след себе си. Много е важно да те запомнят с добро.“

И може би точно това е най-ценното наследство, което един човек може да остави.

Не сграда. Не богатство. А пример.

Защото героите наистина не винаги носят униформи.

Понякога просто носят метла. 

Настоящата статия е създадена в рамките на проект „Силата на доброто. Истории за хората, които променят света около нас“. Проектът се осъществява, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България "Ти и Lidl" в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на "Про Нюз Добрич" и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.