На 15 август 1916 г. Румъния започва варварския геноцид над българите от Добруджа

На 15 август 1916 г. започва варварският геноцид над българите от Добруджа от страна на румънските окупатори. В периода 15-28 август румънската армия отвлича между 35 000 и 40 000 добруджанци, мирно население от Северна и Южна Добруджа (тогава във владение на кралство Румъния) мъже, жени, деца и старци (българи, турци и други етноси, които не са румънски поданици) са откарани от румънските власти в концентрационни лагери в територии на Молдова, които в периода на тези събития са в румънско владение.  Жените, децата и старците умират още по пътя. През 1918 г. се връщат по-малко от една четвърт.

Това става дни преди да започне войната на 1 септември 1916 г. между България и Румъния за връщане на Южна Добруджа, незаслужено отнета от България в резултат на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. 

На 15 август 1916 г. Министерството на вътрешните работи на Кралство Румъния съставя „Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности“. Една от целите на това разпореждане е да бъде нанесен удар върху българския етнически елемент в Южна Добруджа, който е преобладаващ и чрез масови отвличания на най-будната част от населението да се разстрои икономическия и обществен живот на областта. Не е за пренебрегване и факта, че се очаква в най-скоро време да започне военен конфликт между България и Румъния и именно Добруджа да бъде арена на бойните действия.

Различни по ранг държавни служители се включват в изпълнението на плана за отвличане: кметове, префекти, полицейски началници. Хората определени за интерниране са не повече от 15 от населено място, като общият брой на отвлечените е около 30 000. На територията на окръг Яш в Молдова са създадени множество лагери, в които те да бъдат настанени.От държавния бюджет са отделени 2 145 500 леи за построяване на различни помещения, като за част от по-малките бараки и землянки се предвижда да бъдат построени от самите интернирани. Така Румъния се превръща в първата държава през 20-и век, която създава концентрационни лагери за граждански лица. Броят на лагерите е 68.

Към тези исторически факти ни връща Цветан Сашев – уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ Добрич.

„Откараните“ били подложени на тежък физически труд. Преспивали в землянки, изкопани в земята. Оскъдната храна, болестите и грубото отношение към тях са отнели живота на повечето от отвлечените. Мнозинството от починалите в концентрационните румънски лагери били заравяни в общи гробове и след това повърхността се заравнявала, за да не остане следа. Завърналите се по домовете си – по-малко от една трета, разказват за невероятно трудните условия за преживяване в лагерите. По редица причини за тези събития беше забравено да се говори. Дори историците, запознати с тези събития, избягват темата. Обикновените хора научиха за първи път за тези репресии от книгата на Радостин Мирков „Кървавата бразда на Добруджа“, където е поставен и т. нар. Мартиролог (списък на мъченици) – списъците на част от репресираните, взети от архиви (българската страна никога не е получила пълен списък на „откараните“, а голяма част от тях нямат вече живи наследници, за да свидетелстват). Тези списъци, направени по имената на села от Южна и от Северна Добруджа, послужиха като упътване за наследниците на репресираните, които, от своя страна, станаха инициатори за поставяне на паметни плочи и мемориали с имена на откараните. Книгата на Радостин Мирков е първата книга след политическите промени в България, излязла през 2000-та година, която разкрива една историческа истина. В нея авторът ползва спомените на дядо си и други завърнали се „откарани“. Този исторически факт е признат от държавата в лицето на президента Георги Първанов, който на 23 август 2006 г. откри паметна плоча в гр. Каварна,  се посочва в публикацията "Добруджа почита паметта на жертвите от 1916-1918 г." на Мария Добрева от фондация „Вигория“.

Най-големият мемориал на „откараните“„Неовършаният харман“в с. Житен, община Генерал Тошево.

През 1916 г., още преди идването на Българската армия в Добруджа, местната румънска власт получава заповед в плик, който трябвало да се отвори при получаване на втора заповед.  В плика имало списък с имената на мъже, жени и деца, които трябвало да бъдат взети в плен след изтеглянето на румънската войска. На селяните, бъдещи пленници, било казано, че ги чака кораб, за да го товарят с пшеница на пристанището в Меджидия.  Заповядано им било да впрегнат каруците, да ги натоварят с пшеница и организирано да тръгнат, съпроводени от румънските войници, а на пристанището да продадат пшеницата на изгодна цена. Пристигайки в определените пунктове за продажба на зърното, хората разбрали, че са жестоко излъгани, като видели как румънците се отнасят към българските пленници, пристигнали ден - два преди тях. Наредили им да разпрегнат каруците, да оставят добитъка и мунициите и да чакат до второ нареждане. Проверили ги по списък, организирали ги на групи под усилен конвой от румънски войници и насила откарали заложниците в откритите лагери на смъртта в Молдова. По това време от Добруджа са откарани 40 хиляди заложници – мъже, жени и деца. 

Книгата на Иван Пейчев „Историческа и родова памет на село Житен“ ще бъде представена в Добрич

От с.Богдалий - Чамурлий /Житен/ през 1916 г. са откарани 66 мъже – българи, от които 32 оставят костите си по лагерите на Молдова, а 34 се връщат живи през 1918 г. Откараните в Молдова наши съселяни са подложени на небивали мъчения и тормоз от румънските власти. Те са били принудени сами да си строят лагерите при нечовешки условия на живот през зимата, при дъжд и кал, без храна и вода за период от близо две години. Много от откараните са починали от холера, от недояждане, недоспиване, заразени с въшки и от побоищата на румънските надзиратели. Заставяли са ги да работят по нивите и градините на богатите чокои, като за положения труд са получавали парче хляб или мамалига и рядка безвкусна чорба. Тези, които са правили опит за бягство, са били избивани без съд и присъда за назидание на останалите и са ги заравяли в обща гробница незнайно къде. За това разказва в книгата си „Историческа и родова памет на село Житен“ краеведът Иван Пейчев „Историческа и родова памет на село Житен“. 

Наследници на „откараните“ създават Инициативен комитет за събиране на средства и построяването на забележителна по архитектура и размери мемориална градина пред колонадата на Народно читалище „Христо Ботев“ – 1908 г. В мемориалния комплекс се намира паметник на Майка Добруджа, паметни плочи с имената на част от жертвите, стилизиран параклис място за поклонение и свидетелство за живата памет на признателните поколения и преклонение към хилядите мъченици на Майка Добруджа – мъже, жени, деца, старци – мирно население, превърнали се в невинни жертви на Първата световна война (1914-1918 г.)