Как соцсградата на читалището в Добрич „погълна“ бароковата фасада на кино „Сплендид“

Преди 50 години управниците на тогавашния Толбухин решават, че уникално красивата фасада на кино „Сплендид“, където се помещава читалището по това време, не отговаря на новия архитектурен облик на центъра на града. Днес други решават, че фасада от каменни плочи, устояла 50 години, трябва да бъде налепена с изолация, която според мнозина ще се разхвърчи при първия свиреп, добруджански северняк. Разбира се, надяваме се, че това няма да се случи. Но случилото се ни даде повод да надникнем в архивите.

Според тях читалището в град Добрич е създадено на 11 май 1870 година. Негови основатели са Кръстьо Мирски и Калчо Бобчевски. В записките на Кръстьо Мирски пише, че това е станало по време на панаира в Хаджиоглу Пазарджик през 1870 г. Нарекли го “Просвещение”. Войните в началото на XX век и румънската окупация затрудняват дейността му и то е преобразувано в Българско културно общество, а след това съществува само като библиотека.  През 1940 г., след възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България,  читалището е възстановено и получава името на големия български писател Йордан Йовков, а пръв негов секретар става Данаил Бекяров. През годините читалището се е помещавало в различни сгради. От снимки става ясно, че от 1930 до 1953 г. е било на сегашния площад „Свобода“, от 1953 до 1962 на ул. „25 септември“ №14, а през 1962 година е преместено в бившето кино „Сплендид“.

Изолация се лепи върху каменната облицовка на читалището в Добрич (СНИМКИ)

Строителството на сегашната сграда на читалището започва през 1971 г. Първата копка е направена през юни и е до сградата на бившето кино, където по това време съжителстват театърът и читалището. Драматичен театър „Йордан Йовков“ също се е приютил тук през 1969 година, след като пожар изпепелява бившето кино „Модерн“, където се е помещавал.

Така красивата сграда на кино „Сплендид“, построена в бароков стил от богатия добричлия Желез Абаджиев, впоследствие национализирана и дарена за читалищна дейност, става тясна за културния живот в Толбухин. Взема се решение да бъде построена нова, по-голяма и отговаряща на новите изисквания сграда. Сграда без буржоазни глезотии и излишна орнаментика, само строги и изчистени линии и форми, която да събере под един покрив всички читалищни школи и библиотеки в града.

Проблемът идва от това, че в читалището е единствената концертна зала, в която се провеждат всички големи мероприятия, чествания, събрания, концерти и където се поставят театрални постановки. Наред с това тя има уникална акустика, която едва ли може да се пресъздаде. Затова строежът на новата сграда започва без да се събаря старата, а залата се ползва до последно. Цялостният ремонт започва едва след като театърът тръгва на турне в летните месеци на 1972., след което обектът, наречен „Пристройка на читалищния дом“ „поглъща“ фасадата на кино „Сплендид“.  

От снимките се вижда как лицето на старото кино е премахнато и е построена новата, модерна и отговаряща на новия архитектурен облик сграда, а залата на бившето кино е вградена в читалището и още може да бъде видяна, когато се минава покрай нея, на път за пазара.

Пусковият срок на новото читалище е краят на 1972 година, но строежът отнема повече от предвиденото време, поради затруднения с преустройството на големите фоайетата и  проблеми, свързани с техническото оборудване. Така откриването на новия Дом на образцово читалище „Йордан Йовков“ се състои на 23 май 1974 година в присъствието на официални лица и граждани на град Толбухин.

Народно читалище „Йордан Йовков“ гр. Добрич повече от 150 години е неизменна част от нашата история. Животът на поколения добричлии е свързан с него. Тук е преминало детството на голяма част от децата на Добрич, където те са възпитавани чрез изкуството, както пише в един стар афиш на „добришкото народно читалище“. Хората тъгуват по миналото и се надяват бъдещето да бъде по-благосклонно към тази българска институция, която е била и ще бъде дом на българския дух, традиции и памет и която през вековете ни е съхранила, като народ. Колкото и да не ни харесва социалистическата, сива и бездушна сграда, в която се помещава читалището, то неговата дейност е изключително ценна за Добрич. Животът на града ни е свързан с много спомени, събития, успехи и цяла една епоха от историята ни. За това е толкова важен ремонтът на сградата, който тече в момента и който всички следят с интерес. Всички се вълнуват, коментират, припомнят славната му история и очакват новия облик на читалищната сграда да ги зарадва, а в нея да кипи живот, децата да се завърнат в нея, а с тях и надеждата, че ще ни има.

Диана СТЕФАНОВА

Снимки: Държавен архив, Добрич