100-годишна къща в Добрич получи нов живот, собственик е цигуларка в Германия

Една къща, в центъра на Добрич напомня за годините, когато в града се появяват първите автомобили, румънски администратори крачат из улиците, а добруджански търговци и занаятчии работят усърдно в служба на хората.

Една жена, родена в Добрич и живяла тук 23 години, решава да замине за чужбина, за да получи образование, и остава там. Днес тя напомня, че има и такива хора – отдадени на родното.

Старата къща - паметник на културата в центъра на Добрич вече е с обновена фасада 

Къщата е добре позната на местните жители - намира се точно до Драматичния театър в Добрич, на улица “Райко Даскалов”. Построена е от арменски бизнесмен, който през 1923 г. купува терена и издига красивата къща. Неговият брат прави същото, но в съседния имот. Така двете впечатляващи сгради допринасят за градския пейзаж и днес.

Гергана Науман живее с музика в душата си. Тя е цигулар и концертмайстор в Камерен оркестър Ботфелд (Kammerorchester Bothfeld) в Хановер, а музикалният й път тръгва от Народно читалище “Йордан Йовков 1870 г.” в Добрич. Заминава от родината и работи близо 20 години в сферата на застраховането и презастраховането.

Още една стара сграда с архитектурна стойност в Добрич ще блесне с нова фасада 

Науман пази в себе си любовта към изкуството и към родното. Затова решава да закупи обявената за продан къща и да я дари с още 100 години живот.

Г-жо Науман, от Вас струи топлина, когато говорите за Добрич. Какво Ви накара да реставрирате тази къща в родния град?

Подтикна ме очарованието на тази къща, спомените от моето детство, когато ние като деца с голямо удоволствие минавахме по тази улица. Тя беше позната като улицата на липите, междувременно вече липите ги няма, но улицата си има своето очарование.

Подтикна ме и моето чувство за отговорност, че искам да допринеса за това да се запазят най-хубавите елементи в този град – защото виждах през последните години колко се комерсиализира всичко това по отношение на българската архитектурна памет. Прецених, че има шанс да направя подобен ремонт, с който да се запази тази наистина уникална къща.

Преди три години в интервю за Про Нюз Добрич казахте, че издирвате данни за къщата, как е изглеждала преди. Успяхте ли да намерите документи или снимки с тази информация?

Все още не са намерени достатъчно архивни снимки, за да се прецени в детайл, как е изглеждала къщата през годините. Свързах се с хората, които са живели тук, получих една стара снимка, която е само част от къщата. Освен това се запознах с няколко души, които като деца са били на това място. Те ми раказаха как е изглеждала къщата по онова време.

Всичко това вземам предвид при всичките усилия, които полагаме, но за мен е много ясно, че това е една къща, която е изкарала 100 години между различните епохи и има елементи от всяка една от тези епохи. И това е веселото, че в края на краищата в паметник на културата има три различни епохи – от 1923 до 1944 година, след това е имало интересни допълнения – слагани са пъстри стъкла, които вече ги няма, после след 80-те години, когато се установява, че къщата започва да страда поради лошо състояние на покрива, комунистическата власт казва на собствениците да дадат къщата да се оправи по подходящ начин и така на първия етаж се виждат елементи от тази епоха, докато на втория и третия етаж има уникално стълбище, което е типично за 20-те години на миналия век.

Какво откривате в къщата?

За мен беше много интересно да открия колко са общи архитектурните елементи между Германия и България. Къщата не е представителна за българската архитектура, а за европейската архитектура в България. Преди време е имало много такива къщи в Добрич, но ги събориха, за да построят такива, отговарящи на "социалистическия реализъм".

Научихте ли повече за историята на сградата?

Интересна е историята на къщата и тази в съседство, но все още нямаме конкретна информация какво е било. Когато правихме ремонта, открихме, че нашата къща и съседната красива сграда, където е механа “Герана”, имат общо помежду си, имат общ замисъл.

Знаем, че те са били собственост на двама арменски братя, които 1923-24 година са изкупили този парцел и построили двете къщи. Понеже има арки по задната стена, това ни навежда на мисълта, че преди това на мястото е имало други сгради и друг замисъл с всички тези дадености и все още се чудим каква е причината за това, не сме открили причината.

Личи си, че къщата е реставрирана с внимание към детайла. Разкажете ни за процеса по възстановяването й.

Много внимателно подбрах майстори, които наистина да могат да ремонтират орнаментите по сгрдата. Опитахме се, колкото е възможно, да включим местни майстори в този проект, като имах връзка и с немска фирма, която има представителство в България и се занимава с реставрация на стари къщи. За съжаление, нямах възможност да съм на място и със сигурност не всичко се е случило с прецизността, с която трябва, но се надявам и след 10 години да виждаме положителните страни на ремонтните дейности. След толкова много работа вече имам ясна представа как точно се строят подобни къщи.

Старите материали са разковничето за една нова 100-годишна история на къщата. Защото, ако човек с правилната насока и правилните материали "пипне" тази къща, тя ще продължи да съществува още дълги години.

Разказаха ни, че сама сте участвала в процеса по възстановяване на елементите на къщата. Защо решихте да се включите собственоръчно в процесите?

За мен беше задължително да участвам лично в реставрацията, защото с отворени очи исках да мина през всички тези индивидуални ситуации, да установим къде са проблемите, тъй като очаквахме да има такива с дървения материал след течове, и така успяхме с ремонта.

Виждам, че като жена също мога да свърша много неща. Сега шкуря 100-годишните прозорци, свалям боя. Имам и прозорци на 30-40 години, както и стари румънски прозорци. В сградата има още над 60 двукрили, трикрили, високи и малки прозорци. Виждам, че външни лица много рядко имат търпението, времето и желанието да се занимават с тази пипкава работа. Има много сложни рамки, за които се налага понякога да вися по фасадата.

Това е много интересен опит и дървото е прекрасен материал – за разлика от другите при него да се изреже изгнилата част и да се добави нова, да се коригира и да се вдъхне нов живот.

При един подобен сложен ремонт, в който се търси и най-високо качество, срещнахте ли проблеми с намирането на правилните материали?

Единственото, което имам като проблем, е, че маждунът в Българие е от много лошо качество и това наистина е проблем. Новите прозорци, които правим, имат проблеми само година по-късно, защото маджунът се напуква, особено от слънчевата страна на сградата.

Избрахме да ползваме, където е възможно, старите материали - пясък и вар, а където е било необходимо, включихме и цимент, но с немски материали на фирмата Реммерс, която специализира в реставрация на къщи. Представител на фирмата още през 2020 година беше тук, за да изготвим списък с материалите.

Музиката е заела централно място във Вашия живот. Успя ли вече цигулка да засвири в къщата – буквално и метафорично?

В къщата вече е свирила цигулка, радвам се на гости и след завършването си сградата ще се радва на много музика и много гости. Имотът има възможности за това – на двора, в стаите, на малкото балконче отпред. А в съседната къща им пиано.

Аз живея с музиката и виждам голямо богатство в една такава съвместна работа между архитектура и музикално удоволствие. Убедена съм, че и площадчето пред къщата е достатъчно голямо, за да поканим и повече гости, деца, съседи.

И така… къщата вече е жива, в нея струи музика, а Гергана Науман ще продължи да влага сърцето си в нея. А каква е била историята на къщата, какви семейства са живели там, какво е правил Институтът по компютри там, защо в едната стая е имало банков трезор, какво свързва ВМРО със сградата и защо се стига до лошото състояние на къщата допреди само 4 години предстои да разберем скоро.