Четвъртък, 20 юни 2024

20.06.2024

Последвайте ни

Къде е бил чифликът край границата от едноименния роман на Йордан Йовков?

Снимка на бащата на Йовков - Стефан пред къщата им в село Чифуткьой (дн. с. Йовково)

Творчеството на Йовков ни кара да се чувстваме горди с добруджанската си същност. Кара ни да си даваме сметка за недостатъците ни, но и да видим добродетелите, които притежаваме. Всеки от нас е припознал в разказите му видяното през собствения си живот или чутото от баби и дядовци и това прави написаното от автора истина.

Действието в романа „Чифликът край границата“ на Йордан Йовков се развива някъде в Добруджа. Макар авторът точно да казва, че „Исьоренският чифлик се намираше в югоизточните краища на Новопазарско, по-близо до морето, отколкото до Дунава“ на нас ни се иска този чифлик край границата да е бил по-близо до нашите, добрички села. Да е бил по-близо до домовете ни, защото Йовков си е наш. Затова някои намират доказателства, че чифликът е бил в с. Красен, други в с. Стожер, според трети в Кардам – места, които са били близо до границата между България и Румъния през годините.

Основание да се предполага, че чифликът от романа може  да е бил в Стожер е, че описаните в него събития, според някои историци, са свързани със септемврийското въстание от 1923, а тогава границата с Румъния е минавала през селото, но според спомените на Йовковия брат Коста, през лятото на 1900 г. Йордан Йовков бил в село Чифуткьой (днешно Йовково, където е била къщата на баща им) и докато е бил там са станали селските бунтове срещу десятъка в село Дуранкулак. Селяните искали да убият околийския началник Владо Арсениев, но  погрешка го припознали и убили офицера, вместо началника и по-скоро това събитие е примесено в романа, а ако за основа са послучжили събитията от 1900 година, няма как чифликът да се е намирал в Стожер.

Вероятността чифликът край границата да е бил в село Стожер не е голяма и според доц. д-р Цветолин Недков, който е изучвал стопанския живот на селото. Там, според него, е имало само един голям чифлик, собственост на Станю и Борис Бойчеви, които обработват 5 хиляди декара земя, но този чифлик е по-известен с хана си. Намирал се е на пътя между Добрич и Варна и Йовков със сигурност се е отбивал там. Този хан е бил на единствения по това време път, по който са минавали керваните с жито за пристанището във Варна. Според някои теории този хан е първообразът на Антимовския хан. Намирал се е в близост до старото училище в Стожер, откъдето е минавал тогава пътят. Голяма част от постройките на чифлика са изгорели през септември 1916 г., разказва Недков, когато румънците подпалили село Стожер и ако се описват събития от 1923 година няма как чифликът да е още там.

В село Красен е Филиповата кръчма, която е построена през 1901 година от Филип Сивков, който нееднократно се появява като персонаж в разказите на Йовков, но няма данни за толкова голям чифлик, който да послужи за първообраз на исьоренския чифлик. Близките чифлици са били в Балканци и Змеево.

Самата Деспина Йовкова твърди, че съпругът ѝ е казал, че описва къщата на своя баща в село Чифуткьой (дн. с. Йовково), макар земята, която обработва семейството да е 600 декара и да е далеч от представата за чифлика от романа. Йовков също ѝ е казал, че прототипът на героя му Манолаки е неговият баща Стефан.

Картината е била в кабинета на Йовков. Нарисувана е по поръчка на писателя - по снимката. Автор на оригинала е големият български художник Борис Денев. Оригиналът е у внука на Йовков - Боян Попов

Според д-р Кремена Митева, главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“ и един от най-видните изследователи на живота и творчеството на Йовков, ако изобщо има някакъв прототип на този чифлик, той би бил този на Петър Габе в Кардам, отколкото някой в Красен или Стожер. Макар чифликът в Кардам да не е бил собственост на Габе, а под наем, в него е живеело семейството и в него се е прибирала Дора Габе, връщайки се от Швейцария, където е учила. Самата Дора Габе, уж ядосана на автора, не пропускала да спомене, че той я е използвал за прототип на Нона. Основание да се припознава в главната героиня й давали, както близостта на чифлика на баща ѝ с границата, така и това, че тя самата е притежавала кабриолет, с който е ходила за пощата до пограничното село Йовково.

Това е камъкът, с който днес е отбелязано мястото, където се е намирала къщата на семейството на Йордан Йовков

Истината, според д-р Кремена Митева е, че конкретен прототип на този чифлик няма и той е по-скоро обобщен художествен образ на добруджанския, чифликчийски живот, който автора много добре познава. Той често е гостувал в домовете на местните хора. Обичал е да сяда в кръчмата, където слушал историите от ежедневието на селяните. Вземал отделни нишки от тях и ги оплитал по вълшебен начин в чудни истории, които ще се помнят винаги. Както чифликът, така и образите на главните герои, са събирателни. Село Сеново от „Чифликът край границата“ може да е всяко добруджанско село, Манолаки може да е бащата на автора или всеки друг баща, Нона да е Дора Габе, а самите събития, описани в романа, да са Дуранкулашките бунтове от 1900 година или пък не и точно това е най-хубавото. Така всеки, който чете,  може да си представи свой чифлик, своя борба, своя Нона и да види собствения си баща, седнал на столче пред родната му къща. Така правят големите писатели – превръщат читателите си в творци.

Диана СТЕФАНОВА

c