Записки от старата жп гара в гр. Добрич

Текстовете са част от курса по творческо писане в ЕГ „Гео Милев“ с ръководител Дияна Боева. Историята има различни измерения: тя може да е за дадена общност, населено място; може да е скрита от очите на хората – да носи белезите на травмата и личното преживяване. Историята може да има чисто външни измерения – казва ръководителят на курса - разрушена жп гара от времето на Фердинанд I, арестантски килии в сегашна Художествена галерия, която е бивше полицейско управление; историята може да е като спретнатата къща на първата българска професионална актриса Адриана Будевска и пр. От добрите идеи понякога се получава разказ, повествование за нещо невидимо – допълва г-жа Боева.

***

Ако тръгнеш нагоре към Новата гара и направиш точно двадесет крачки вдясно, ще се озовеш на едно изоставено, старо и мистично място. Там, сгушена между новите постройки и старите релси, заглушена от шума на улицата и птичките, кацнали по изгнилите греди, се крие Старта гара на гр. Добрич.

Някога, много отдавна, когато времената и хората са били различни, това място е бликало от живот, но сега е само подслон за бездомниците на града, криещи се под пробития покрив и разбитите прозорци. Била съм много малка, или дори не съм била родена, за да помня: в тишината, когато единствената ми компания са старите дървета и тихият есенен вятър, сякаш още се чуват свирките на влака, приканващи последните пътници да се качат, и звуците на хора, сбогуващи се с близките си.

Дори когато минавам покрай гарата, бързайки да не изпусна влака за поредното ми пътешествие, кой знае за къде, мога да усетя мрачния й поглед, изпълнен с тъга и завист, чакаща следващия влак да пристигне.

Ана-Кристина Здравкова, 10 „в“ кл.

***

В златен град, някъде на североизток, е построена жп гара през 1910 г. Днес тя не функционира, но наблизо е новата жп гара на областния център. Виждам асфалтовото покритие пред порутената гара – силно напукано, а на места дори липсва. Няма прозорци, части от покрива са паднали, лакът по опорните греди е започнал да се лющи. Боята стои някъде, липсва мазилка. Във вътрешните помещения забелязвам купчини битови и промишлени отпадъци. Отчаяно изглежда тази жп гара, но за гражданите е ценна…

Борис Славов, 10 „б“

***

Студено е. Пусто е. През строшените прозорци надничат дървета. Тази стара жп гара има десетилетна история, която е тъжно загубена. Керемидите падат, прозорците плачат. Наоколо е кипял живот. Днес тук вероятно живеят клошари и наркомани. Някога в простора на Добруджа това е било красиво място. Обикалят улични кучета, лаят. Счупени стъкла, проблясват в пустиня от отпадъци. От това място виждам новата жп гара с чакащи хора, чиито роднини някога са отпътували от мястото, на което се намирам. Жалко е как времето и хората рушат всичко.

Мила Дженкова,10 „б“

***

Докато ходех, нещо хвана погледа ми. Беше се стъмнило навън. Старата жп гара. Спрях се. Загледах се. Приближих се. Бях чувала страшни истории за това място. Стъклата лежаха счупени на земята. Порутените тухли са целите с надписи, а на мястото на прозорците стояха решетки. Помислих си за историите, на които това място е ставало свидетел: тежки раздели, сладки и чакани срещи с любим човек, нови начала. Днес гарата пази в тайна историите от преди. Празно и пусто място.

                            Мануела Митева, 9 „а“

***

… Минава едно куче и спира край релсите. Светлокафяво е, с черно около очите, ляга уморено, изхвърлено от глутницата си. Такива кучета има много, но те избягват да стоят до графитите и пръснатите стъкла. Кучетата не искат да са наоколо, но това стои пред старата жп гара. То си има приятел – бездомникът Петър, който идва, за да му предложи своя кашон за къща. На кучето му харесва да е тук. Сякаш гарата го разбира. …

Рая Русинова, 10 „а“

***

Всяка вечер разхождам кучето си Фердинанд наоколо. Живея с илюзията, че ще видя някого. Разказвам на мама, че тук има само изпотрошени стъкла, някой е оставил стария си полилей на стълбите, друг пък счупен буркан. Вчера чух звук от гарата, хукнах към близката спирка – Фердинанд ме следваше към неизвестното.

Дияна Боева – учител по български език и литература