Животът на един млад музикант е пъстър и изпълнен както с мажорни, така и с минорни тонове. Пътят към музикалната сцена не е лек, като едно от големите предизвикателства е търпението. Мартин Стоянов от Добрич е поем по този път, за да докаже на себе си и на околните, че с музика можеш да завладяваш върхове. Днес Мартин има имен ден и моментът е подходящ, за да Ви запознаем с него.

Той е завършил музикалното училище в Добрич, там той за първи път хваща китарата, а по-късно и тромпета. От тийнейджърска възраст покорява големите сцени в Добрич, България, а дори и сцените по международните фестивали в Европа. Освен като музикант, няколко години Мартин работи и като аниматор. След завършването си в Добрич учи “бас китара” в Музикалната консерватория в София, вследствие на което, заедно със свои приятели от Добрич създават групата Funkilicious, като съвсем скоро издадоха и първия си сингъл.

Какво Ви вдъхнови да изберете бас китарата?

До 8-ми клас изучавах класическа китара в СУ "св. Климент Охридски" като не бях напълно сигурен, че това е моят инструмент. Искам специално да благодаря на Борислав Капитанов и Атанас Капитанов, които ме насочиха към бас китарата. Те са в основата на създаването на първата група, в която съм участвал "Funk Temptation". Така в 9-ти клас започнах да свиря на бас китара и реших, че искам да се занимавам с този инструмент и за напред.

Каква е историята зад името на вашата нова банда Funkilicious и как се различавате от другите банди на българската музикална сцена?

Преди година нашият вокалист - Иван Лазаров, който също е възпитаник на СУ "Св. Климент Охридски" се свърза с мен и Валентин Атанасов и спомена, че му се иска да направим фънк проект. Ние, разбира се, бяхме отворени за предложения и веднага се свързахме с наши близки приятели музиканти за да съставим формация. Първоначалната идея на бандата беше да правим кавъри, но в последствие започнахме да разработваме и авторски идеи. В момента работим върху записи на наши авторски песни. Целим издаване на албум.

Какво е Вашето най-голямо професионално постижение до момента и какви са били най-големите предизвикателства, пред които сте се изправяли?

Най-големият ми успех досега със сигурност е участието ми във филмът “Пеещи артисти”, проект в който записах част от музиката. Най-скорошният ми успех е приема ми в Представителния духов оркестър към Академията на Министерство на вътрешните работи. Колкото до предизвикателствата, макар да не им обръщам особено внимание, може би една от тях са големите пътувания, които имат и своите позитиви, разбира се.

Какво е Вашето музикално виждане и кой или какво Ви е вдъхновение при създаването на нова музика?

Най-хубавото нещо е когато виждаш, как хората оценяват музиката, която създаваш. Това ме вдъхновява и мотивира. Зареждащо е когато видиш същите хора да идват и на следващия ти концерта и не просто да слушат музиката ти, а и да припяват с бенда.

Какви са вашите любими български и световни музиканти, които ви вдъхновяват?

Повечето от моите идоли са басисти, разбира се. Световно известни бас китаристи като Jaco Pastorious, Marcus Miller, Victor Wooten и др.

Каква е Вашата роля като музикант в обществото и как се стараете да допринесете за него?

Идеята е да се развива музикалната култура. Музиката е нещо, което сплотява хората. Лоша музика няма и всеки изсвирен тон създава емоции и настроения у хората.

Как работата с хората, когато сте бил аниматор Ви помогна да се изградите като личност и музикант?

Периодът, в който бях аниматор ми помогна много. За да стана аниматор вече трябваше да съм развил възможностите си за комуникация, но по време на този период определено научих още много неща именно в тази насока. Научих се как да разговарям с различните видове хора, било то с дум или с ноти.

Какво е Вашето мнение за музикалното образование в България и как бихте променили нещата, ако имате възможност?

Образованието не е лошо, но съществува проблем в самите хора. Ако искаш да постигнеш нещо и си мотивиран ще успееш, ако намираш пречки ще намериш и причина в тях, за да се откажеш от музиката и да намериш нещо, което повече ти допада. Може би е задача и на преподавателите да мотивират своите ученици, но не може да се очакват чудеса от други – причината винаги е в самия теб.

Какви са Вашите бъдещи планове и проекти в музикалната кариера и какво очаквате от тях?

Надявам се да не изгубя желанието да правя музика. Започнахме преди година с нашата банда Funkilicious да записваме авторски парчета и най-голямото ми желание на този етап е да продължим да го правим, да станем по-разпознаваеми и музиката ни да стига до все повече хора. Времето ще покаже.

Маестро, музика!