Искра Михайлова в Добрич: Нужна е държавна доктрина за развитие на туризма
Искра Димитрова Михайлова-Копарова е български политик от ДПС, министър на околната среда и водите в кабинета Орешарски. Била е секретар на научната секция към Народната библиотека. През 1995-1996 г. специализира в Немския библиотечен институт и към Държавния департамент на САЩ. След това е главен експерт в министерството на културата. В периода 1998-2001 г. е главен експерт в Национална агенция „Сократ“. Между 2001 и 2005 е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството. От 2005 до 2009 г. е била заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Народен представител в XLI и XLII НС. Министър на околната среда и водите в правителството на Пламен Орешарски. Член на Европейския парламент от групата "Обнови Европа", чрен на Комисия по промишленост, изследвания и енергетика къв ЕП.
Искра Михайлова участва в Добрич във форум за проблемите на туризма. Ето какво сподели тя в интервю за Про Нюз Добрич:
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ посочи два приоритета – спиране на обедняването и достигане на средните европейски доходи. Какви са механизмите това да се случи?
Абсолютно реалистично. Напълно е възможно, стига страната ни като цяло да излезе от състоянието на постигането на някакви малки цели на парче, а да погледне на нещата комплексно. Тъй като спирането на обедняването на първо място означава привличане на инвестиции и пълноценно използване на всички ресурси, с които страната ни разполага. И към този момент, но целенасочено насочване към това да се подкрепят малки и средни производители, земеделски производители, преработватели, туристически бранш, браншове, които в България имат основа и които биха могли да доведат до нови работни места и до икономически растеж. Имам предвид, че Планът за възстановяване и устойчивост трябваше да бъде план за подпомагане на малкия и средния бизнес да излезе от ковид кризата. Това направиха в Испания, в Гърция, в Хърватска, в Белгия, Германия, в повечето страни-членки на ЕС. По специални критерии, целенасочено, бързо, ефективно се предостави помощ на малкия бизнес, за да излезе от кризата. Защото в Белгия повече от половин година всичко беше затворено – от ресторанти, през хотели и стигнете до малки преработватели и производители. Всичко беше затворено. Тези хора имаха нужда от глътка въздух, за да могат отново да наемат работници и да започнат отново да произвеждат. Затова сработиха плановете за възстановяване и устойчивост. България си позволи лукса три години вече въобще да не посяга към този план.- Получихме в края на миналата година един транш. Някой да е чул за какво се използва…
Каква е причината за това – лобистки интереси или …?
На първо място е спецификата на начина, по който беше направен планът. Когато заложите изцяло на тотално централизиране, тогава поставяте под риск всичко, защото натоварвате централната администрация с абсолютно неприсъщи за нея задачи, които тя не може да поеме. Можете ли да си представите как ще се реализира първоначалната идея, че, всеки, който иска да си реновира сградата, в която живее, трябва да кандидатства пред министерството на регионалното развитие. От цялата страна – това е изключено.
Какъв е начинът това да бъде променено?
Единственият начин е диалогът, за който ние говорим. Това означава много активна работа с местните власти, с браншовите организации на бизнеса и с регионалните браншови организации на бизнеса. Защото те могат да подадат малките фирми, общините могат да съберат желаещите за реновиране. Браншовите организации на малките фирми могат да съберат желаещите за нови енергийни източници или технологични промени в предприятията. Трябва да има база. Не може в едно министерство да събереш всичко. Това просто е изключено.
Какво ни чака в тази ситуация, с тези изтървани три години?
Това, което ни чака, е много бързо и ефективно, с това, с което разполагаме към момента, да го пуснем като подкрепа. Имаме оперативните програми, договорени са, независимо добри или лоши. Това е трети период за България и имаме вече някакъв опит. Договорени са вече оперативните програми, имаме първия транш и от плана за възстановяване – 1,2 млрд. евро, но това са все пак 2,5 млрд. лева, което е хубаво да се инжектират в икономиката – веднага, бързо, ефективно. Оперативните програми – веднага и бързо. Ето, в съседна Румъния, те започнаха техните програми, започнаха трансграничното сътрудничество. Канят наши общини, наши организации. Има още един ресурс, който България не е използвала. Въпреки че ние трупаме заеми, кредитният механизъм за плана за възстановяване не сме го използвали. Въобще не сме пожелали нищо от там, а теглим други заеми по-високо лихвени. А, нисколихвените въобще не ги пожелахме. Румъния взе всичките си кредити и ги предостави на Европейската инвестиционна банка за управление, за да няма никакво съмнение в корупция и злоупотреби. Нека не забравяме, че, или трябва да действаме сега, веднага и бързо, или да забравим за плана, защото възможностите за договаряне по този план изтичат през 2024 година и се приключва.
Какви според Вас са полезните ходове за оцеляването на туризма в тези кризисни времена?
Туризмът е една много специфична сфера, която предполага лична инициатива, предприемачество, но и много добра координация между различни институции и играчи. Хубаво е да имаме прекрасни хотели, но рядко хората пътуват, за да спят на друго място. Хората обикновено пътуват, за да видят нещо, за да ползват някакви специални услуги, за да си направят семейна ваканция или някакво бизнес пътуване. Какво предлагаме ние. Според нас културно-историческото наследство на България все още не е използван ресурс. И този диалог между музеи, археологически резервати, библиотеки, където се пазят съкровища, всякакви културни институти, вкл. и институти на нематериалното културно наследство, като читалища с прекрасни ансамбли, танцови състави, би трябвало да бъде в непрекъснат диалог с туристическия бранш, за да можем да дадем основание на хората да дойдат в България. За това е необходима държавна доктрина, не стратегия, и да кажем, че инвестираме в това. Не да ми каже някой, че няма да дава пари на музеите, защото те само бършели прах, това е абсурдно. Музеите са ресурс, но и те трябва да бъдат готови не да затварят в 5 часа следобед, а да си отворят вратите, да бъдат колкото може по-близко до хората, да изнесат експозиции навън, да ги има в градското пространство, да присъстват. И аз мога да ви кажа, че в Европейския съюз ние работим по това непрекъснато. Новия европейски Баухаус е това, новата среда, в която живеем. Икономическият форум в Давос, който определя бъдещето на света, излезе с манифест за Баукултур, културата на строителството.
Какво загуби България с отказа да приеме еврото от 2024 година? Как колегите Ви в Европейския парламент приеха това решение на българската държава?
Много. Аз лично съм радетел за приемането на България в еврозоната по чисто прагматични причини, това не е идеология или политика. А е преди всичко икономика. Отделно са другите причини, че, ако искаме действително да бъдем проактивни и да участваме във вземането на решения на всички нива в ЕС, ние трябва да бъдем и в еврозоната. Загубиха нашите фирми, които търгуват с ЕС. Ние сме ориентирани основно към ЕС. Загубиха превозвачи, производители на храни, на мебели, на всичко. Загуби българинът, българският туризъм. Един от въпросите, които колегите задават, е дали България е в еврозоната. Когато кажа не, това за тях означава, че, за да дойдат у нас, трябва да обменят пари. Много по-лесно е иначе – отваряш за туризъм, каниш, ако си вътре в цялата тази среда. Да не говорим, че бихме могли с икономическото стабилизиране, ако влезем в еврозоната, ние мъничко изравняваме нивата на инфлацията, защото дори синдикатите показват какво се случи в Естония, Латвия и Литва – с влизането в еврозоната минималната работна заплата скача с пъти.
Вдигането на цените беше плашилото, което използваха враговете на въвеждането на еврото. Цените ни пак се вдигнаха и са по-високи, отколкото в Брюксел по отношение на някои стоки. Таван на цените вариант ли е?
Да, така е. Не, таван на цените не е вариант. Аз съм от по-възрастното поколение и зная, че, когато сложиш таван на цените, стоките просто изчезват. Няма ги. Второ, ние сме в 21 век, не сме с три вида хляб - бял, „Добруджа“ и типов, както преди години. Сега имаме 150 вида хляб. Дори и да сложим таван на цените на бял, „Добруджа“ и типов, веднага ще направят хляб с чубрица или с магданоз и той ще бъде по-скъп. Просто сега сме в друга среда. Трябва подкрепа за малкия бизнес, за да произвежда. Когато той произвежда, а ние потребяваме, нещата малко ще се успокоят.
Малкият бизнес заложник ли е на политическите интриги, интереси и на политическата криза в България?
Не би трябвало да е. Но, за съжаление, очевидно е. Щом не може да получи подкрепата, която получават всички негови колеги от всички други страни, и не я получава заради политическата криза в България, излиза, че тази криза му вреди.
