Деница Сачева, ГЕРБ: Ако в следващото НС няма диалог, няма да си върнем доверието на хората

Деница Сачева е водач на листата на ГЕРБ-СДС в област Добрич, народен представител в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото, 49-ото и 50-ото Народно събрание, бивш министър на труда и социалната политика, областен координатор на ГЕРБ.

Г-жо Сачева, като какъв ще остане в историята 50-ия парламент на България?

За съжаление 50-ият парламент беше поредният парламент с изключително кратък живот. И като народен представител не се гордея с финала на този парламент, който завърши с изтръгване на кабели и блокиране на трибуната. Не мисля, че това беше добрия пример, който трябва да даваме, и смятам, че, за съжаление, все още има много мои колеги, които не разбират, че скандалът, ако някога просто печелеше внимание, днес чрез скандалите само се губи доверие. И това е нещо, което трябва категорично да променим в начина си на поведение, на общуване помежду си, защото по този начин не създаваме доверие, че работим реално за политики, за гражданите и за хората.

Успяхте ли да решите конкретни проблеми на област Добрич и какво остава като ваша задача за следващия парламент?

Твърде кратко беше времето на живота на това Народно събрание, за да могат да бъдат решавани големи и важни проблеми. Но конкретно за област Добрич основният фокус на внимание бяха инфраструктурните проекти, които бяха част от Закона за държавния бюджет. В приложението за проекти, които се дават на общините за пътна инфраструктура, за ремонт на водопроводи и канализация, за ремонти на детски градини… Така че, в това отношение бях един от активните народни представители, които непрекъснато задаваха парламентарни въпроси към съответните министерства - на финансите и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. И смятам, че за момента в Добрич област върви сравнително добре по отношение на проектите, за които има сключени споразумения и по които е започнала работа.

Въпреки краткия му живот, 50-ият парламент прие важни законови промени, най вече като вие бяхте част от вносителите. Кое беше най същественото?

Аз се радвам, че от почти двайсет различни законодателни инициативи, в които съм участвала или които са по моя инициатива, 12 са приети и това донякъде ми носи удовлетворение от това, че, въпреки краткия живот на Народното събрание, все пак успяхме да свършим нещо. На първо място бих сложила промяната, която е свързана с това да не се източва фонд „Безработица“ на НОИ от хора, които работят по няколко дни в чужбина и след това се връщат в България и в продължение на една година имат право да получават най-високите обезщетения. С подобни схеми бяха източвани около 130 млн. лв. годишно от фонд „Безработица“ и със законови промени тази практика беше спряна. Даде се възможност на бащите, на които са присъдени родителски права, да имат същите права за отпуск, каквито имат и майките. Дадохме възможност земеделските производители да сключват своите еднодневни договори, вместо за 90 за 120 дни. По този начин направихме така, че да има административно облекчение. Заедно с колегата Жечо Станков предложихме промени, които бяха свързани с това работниците от трети страни, нещо, което е особено важно за сектор „Туризъм“ да могат да получават законно парите си в брой, защото до момента това не можеше да се случва. И, разбира се, заедно с колегите от здравна комисия - с проф. Костадин Ангелов и Лъчезар Иванов, предложихме забрана на вейповете за деца под 18-годишна възраст. И един много важен проблем решихме почти на финала на това Народно събрание, заедно с колеги и от „Демократична България“ - с колегата Божидар Божанов и с моя колега от ГЕРБ Александър Ненков предложихме промяна в закона за регистрацията на адресната регистрация. Да се въведе понятието служебен адрес, защото в страната има над 64 000 души, които нямат лични карти, нямат лични документи. По този начин те на практика са лишени от права, но също така са лишени от отговорности и задължения. И чрез въвеждането на понятието служебен адрес даваме вече възможност тези хора да получат своите лични документи. Сред тях има и почти 2500 деца на възраст между 16 и 20 години, които нямат дори и ЕГН-та.

Ако има урок, който трябва да бъде научен от 50-ото Народно събрание, какъв е той?

Урокът, който трябва да бъде научен, е, че няма как да има агресивна доминантност на когото и да е. Урокът е, че каквото и да искаме да решим за в бъдеще, то трябва да се случи в сътрудничество и в диалог.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!