Арх. Делян Жечев е кандидатът за кмет на Добрич, издигнат от КП „Граждани за Общината“
Делян Венелинов Жечев /КП „Граждани за Общината“/ е архитект, на 46 години. Син е на бившия кмет на Добрич арх. Венелин Жечев. Има собствено проектантско бюро във Варна. Бил е главен архитект на Провадия. Автор е десетки проекти за жилищни и публични сгради, и комплекси, сред които и новата библиотека в Бургас. За 20 години, откакто съществува проектантското му ателие, екипът е построил много сгради, с които се гордее. Реализирали са болници, училища, детски градини, библиотеки, жилищни сгради, хотели, църква. За всяка една са се постарали да бъде функционална и актуална.
Учредител на сдружение „Добруджанци“, поставило си за цел възстановяването на старата жп гара в Добрич. Носител е на множество престижни награди за работата си у нас и в чужбина.
Арх. Жечев, Вие, като част от сдружение „Добруджанци“ обявихте, че имате идея да възстановите сградата на старата железопътна гара в Добрич. Какво Ви провокира за това? Какво предвиждате да включва ремонтът?
Реновацията на сградата на старата гара в Добрич е един проект, който правим съвместно със сдружение „Добружанци“. Тази сграда има много голямо историческо значение за град Добрич, тъй като тя е свързана с Добричката епопея, там са избити много от първенците на града. От там добруджанци са ги карали по концлагерите в Румъния. Тя има своето историческо значение и гражданите на Добрич държат много на нея като символ. За съжаление, от 30 години тази сграда е изоставена и тя се руши. Решихме в нея да направим много хубав социален център, подобно на свети Прокопий. Но тази сграда ще бъде и музей, за да помнят старите хора, а младите да научат какво се е случвало в града. В друга част от сградата ще направим две зали за експозиции. Едната ще бъде постоянна експозиция за историята на град Добрич, а другите ще бъдат гостувания и временни изложби. Ще имаме зала за анимация, пространство, организирано с меки мебели. Ще бъде по-скоро уютна площ, където децата да идват да се занимават. Сградата е уникална като архитектура. Три са правени такива в България. Двете са в Габрово и Видин. Те са реконструирани. Как е друг въпрос, защото аз имам претенции към това – само с една мазилка не можеш да реконструираш такава стара архитектура. Ние искаме да запазим всички детайли, както са били. Искаме да я възстановим така, както е била при първоначалното си строителство. Тя е правена по времето на Фердинанд. Сдружение „Добруджанци“ ще търси и помощ за нейното възстановяване. Чакаме разрешение от държавата и областна управа.
Вие сте автор на проекта на църквата „Св. прпмчк Прокопий Варненски“. Напоследък много рядко се строят църкви. Какво е специалното на този храм?
Св. Иван Рилски е първата църква, която е правена от 100 години насам във Варна. Тя се води катедрален храм, много интересен обект. Идея на митрополит Кирил и моя баща, много интересна сграда, която включва в себе си не само църква, а и един социален център, в който може да помагаме на нуждаещи се. Църквата е класическа, кръстокуполна, спазени са всички канони на православната църква. Интересното в нея е подземието, което цялото е изкопано и в което има много различни зали, които ще бъдат оборудвани с голяма библиотека, компютърна зала, в която ще учим децата на работа с компютри, ще има зала за танци, социална кухня. До църквата има друга сграда, която също е социален център, където ще има лекарски кабинети, психиатри, социална кухня и пункт, където хората ще могат да даряват дрехи, с които да се обличат крайно нуждаещи се деца. Примерно, жена, на която банка ще вземе апартамента, тя няма къде да нахрани децата си, идва да запали свещичка и да се помоли, но този път свещеникът ще я вземе за ръка и ще я заведе в социалния център, където ще бъде посрещната от адвокат, който ще прегледа нейните документи, за да види с какво може да й се помогне. През това време децата ще бъдат поети, нахранени, облечени, прегледани. Ако е нужно, ще се включат и психиатри – тя, децата ще бъдат прегледани. Всички хора, които искат да помагат, защото не е нужно само да дават пари като индулгенция, а лично те ще искат да помагат, всички са много ентусиазирани. Говорихме с лекарския съюз във Варна, стоматологичния, с адвокатската колегия. Всички с удоволствие искат да дойдат да помагат.
Ваша голяма гордост е проектът за библиотеката в Бургас, която е класирана на второ място като иновативна библиотека в света. Какво я прави толкова стойностна и различна?
В Бургас бяха организирали конкурс за възстановяване на старата военна болница в центъра на града, която беше запусната сграда. Решиха там да правят библиотека. Пуснаха конкурс, в който ние се явихме и участвахме. С екипа ми се забавлявахме. Аз им казах – проявете творчество, правете, каквото искате, забавлявайте се. Тогава дори не съм мислил, че ще спечелим конкурса. Решихме да направим не класическа библиотека, както „Кирил и Методий“ и други, а да направим иновативен център, в който децата да идват и да се забавляват. Тогава нашата концепция спечели конкурса. Обадиха се, че сме спечелили, не можахме да повярваме, защото тогава се забавлявахме, когато правихме този обект. Той наистина стана невероятна сграда. И като архитектура, и като функция, и като младежки център. Вместо да направим класическа библиотека само с книги, направихме различни иновативни зали, в които децата идват, за да се учат на различни дейности. Библиотеката си има дейност на библиотека с всички съпътстващи дейности, като архив, който се намира под земята. Съжалявам, че не можахме да направим атриум, защото имаше такова пространство, но община Бургас направи детска площадка, която постоянно е пълна с деца. Интересното е, че направиха тази библиотека денонощна и всички младежи в Бургас се събират там и от там отиват по дискотеки или на други места. Така библиотеката се превърна в сборен пункт за младите хора, което е прекрасно. Има съвременна архитектура, съвременни материали, интериорът е страхотен. Тя стана втората иновативна библиотека в света. На първо място е библиотеката в Сингапур, бургаската библиотека е на второ място, на трето е в Чили, а на четвърто – в Испания. Ние се гордеем с това, разбира се, защото това е наша рожба, ние сме я направили.
Вие сте автор и на една много по-различна сграда – тази на Съдебната палата във Варна. Кое е онова, което я отличава?
Съдебната палата е един от нашите големи проекти и един от най-въздействащите. Парцелът се намира в близост до Колхозния пазар във Варна и е в центъра на града, където е най-комуникативно за хората и където е най-удобно да бъде една такава Съдебна палата. Тя е на 11 етажа с разгъната площ 40 000 кв. м и в нея е събрана цялата магистратска общност на град Варна. За да стигнем до този проект трябваше да разучим как функционира съдебната система, за да можем най-точно да направим проекта, който е строго функционален, тъй като има йерархия във всички съдилища.
Има две подземни нива в около 140 паркоместа, които могат да служат и за работещите там, и за гости. Мястото е избрано така, че да бъде достъпно и пеша, и с градски транспорт. Сграда, която е с естетика, но има и своята строгост. Мислехме да изглежда като разтворена книга – книгата на закона. Самите материали, които сме подбрали за тази сграда, също вдъхват респект – бетон, стъкло. Когато започвахме да работим, ние гледахме много такива съдебни сгради, много от тях приличаха на молове, на учреждения. Сградата на Съдебната палата трябва да вдъхва респект.
