7 май - Ден на радиото и телевизията. Кой изобрети радиото?
На 7 май се отбелязва Денят на радиото и телевизията. На тази дата през 1895 г. Александър Попов представя своето изобретение - уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник. За Русия той е изобретателят на радиото. За много други държави това е италианският физик Гулиелмо Маркони, който пръв получава патент за него на 2 юни 1896г. в Англия. В Германия за автор на изобретението се смята Хайнрих Херц, а в други страни - други учени.
Възникването на радиото е интересно поради факта, че днес почти не можем без него. Ползваме се от удобствата на радиовълните за радио, телефония, безжичен интернет, телевизия (цифрова), а в близко бъдеще и на цифрово ефирно радио, с кристален звук съпътстващ те през целия ден – в дома, до работата (в колата) и на работното място, но също така и чрез мобилните приложения за смарт телефони (ползващи се от същата технология). Как се е стигнало до това гениално откритие е целта на настоящата студия.
Изобретяването на радиото е резултат от продължителен процес, протекъл през втората половина на 19 век, в хода на който постепенно се стига до известните днес приложения. В него вземат участие множество учени, инженери и предприемачи, поради което е трудно да се посочи един-единствен изобретател на радиото и този въпрос често става предмет на спорове.
Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия и усилията на множество участници. Още през 1878 г. Дейвид Хюз забелязва пукания в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на сигнал от разстояние няколкостотин метра. Друго важно научно откритие принадлежи на Хайнрих Херц, който от 1888 г. нататък започва да демонстрира, че е възможно да се произведе и детектира електромагнитно излъчване, което тогава наричат „вълни на Херц“ или „етерни вълни“ и което днес наричаме радиовълни.
През 1893 г. Никола Тесла, изготвяйки различни устройства за своите експерименти с електричество, извежда основните принципи на безжичното предаване на информация, които демонстрира пред публика, като описва всички отделни елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на електронната лампа. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от т. нар. кохерери, използвани от Гулиелмо Маркони и някои други пионери на радиотехниката. Година по-късно Оливър Лодж и Александър Мюрхед провеждат в Оксфордския университет демонстрация на безжичен телеграф, радиоустройство, което предавало Морзовата азбука, но не звук или говор. В крайна сметка през 1895 г. Александър Попов конструира първия радиоприемник, съдържащ кохерер, който се основава на модела на Лодж и има за цел да повтори неговите експерименти и демонстрира устройството с някои допълнителни подобрения на 7 май 1895 година. През 1896 година Маркони получава първият британски патент за „подобрения в предаването на електрическите импулси и сигнали, както и за апаратурата за тази цел”. Година по-късно той построява радиопредавател на остров Уайт, а през 1898 г. и фабрика за безжични устройства в Челмсфорд, в която започват работа около 50 души. Въпреки че традиционно Маркони се приема за изобретател на радиото, през 1943 г., може би по политически причини и във връзка със съдебни спорове между него и американското правителство за нарушаването на патентите му по време на Първата световна война, Върховният съд на Съединените щати признава предимството на патентите на Никола Тесла.
На Бъдни вечер през 1906 г. Реджиналд Фесенден излъчва първото радиопредаване от брега на Масачузетс към корабите в морето и пасажерите успяват да чуят как той свири на цигулка, пее коледни песни и чете откъси от Библията. Публиката е един-единствен кораб и пасажерите на него, където бил инсталиран радиоприемник. Началото на редовното обществено радиоразпръскване е поставено през 1909 г. в Сан Хосе, но то става масово едва през 20[-те] години с широкото разпространение на радиоприемниците, особено в Европа и Северна Америка.
Най-ранната широка употреба на радиото е в мореплаването за предаване на телеграфни сигнали между кораби и до сушата. Сред първите случаи на такова използване е проследяването на руските кораби от японския флот по време на битката при Цушима през 1905 г. Известен случай на използване на радиото е и потъването на „Титаник“ през 1912 г., когато се осъществява интензивна комуникация между потъващия кораб и съседните съдове, както и със сушата.
През Първата световна война радиото се използва за предаване на заповеди, комуникация и пропаганда от повечето воюващи страни.
Следващото значително подобрение в радиотехниката са приемниците с електронни лампи, изобретени от инженерите на Уестингхаус.
Първата радиопрограма с новини е започнала излъчване на 31 август 1920 година от радиостанцията 8MK (днес WWJ) в Детройт. През октомври радиостанцията 2ADD излъчва поредица от вечерни концерти. Това се смята за първото забавно предаване в Съединените щати. През 1922 г. изследователският център на Маркони в Ритъл започва редовното излъчване на развлекателни предавания, а в Европа, първите радиостанции редовно излъчващи информация, се появяват след края на Първата световна война.
Приблизително по това време, през 1922 година във Франция започват емисиите, излъчвани от Айфеловата кула (метереологични бюлетини, борсова информация, концерти), а Societe Francaise Radioeletrique създава първата европейска частна радиостанция на дълги вълни. Английската система на радиото поема обществени функции още през 1922 година при създаването на първите емисии от British Broadcasting Corporation. В България през 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.
АВТОР: КАЛИН КАЛЧЕВ
ИЗТОЧНИК: НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
