За „Рад-Мар“ ООД - Добрич кризата се превърна във възможност за развитие

Как в условията на пандемия една малка семейна фирма от Добрич успя да увеличи три пъти обема на производството си. „Рад-Мар“ ООД произвежда био храни. Собствениците са баща и син Борис и Радостин Русеви. В условията на пандемия те показаха, че при иновативно мислене дори и кризата може да се превърне в шанс за развитие. Про Нюз Добрич разговаря с Радостин Русев:

Г-н Русев, в началото на нашия разговор, бихте ли ни припомнил как се роди идеята за бизнеса с производство на тахани, на биохрани. Как стартирахте?

Това е семеен бизнес, който управляваме аз и моят баща.

Началото постави баща ми, който инвестира в насаждения от орехи и лешници. Това е дългосрочна инвестиция, ползата от която се вижда след много, много години, тъй като тези дръвчета влизат в период на плододаване след доста време. Започнахме производството на таханите през 2015 година. Дръвчетата бяха засадени 5-6 години по-рано. Идеята беше да добавим допълнителна стойност към собствената реколта от ядки. Стартирахме с 32 декара с насаждения, които досега не са увеличавани, тъй като другата ни работа се разви дотолкова, че нямаме време да увеличаваме площите с орехи и лешници. Към момента ни е по-удобно да работим с доставчици на ядки. Но това, което имахме за цел, го постигнахме. Нашите ядки влизат в производството, преработваме ги, добавяме допълнителна стойност и получаваме краен продукт – лешников или орехов тахан. Разполагаме с необходимото оборудване, с което реално можем да произведем всеки вид ядки, което много обогати портфолиото ни от продукти.

Към днешна дата какво предлагате?

Към днешна дата предлагаме над 90 продукта. Това са различни тахани, ядкови пасти, произведени от ядки и семена, като работим с натурални подсладители. Правим иновативни кремове – миксове на базата на тахани. Сега влизаме в една нова ниша с производството на шоколадови пасти, които са много интересни и смятам, че имат голямо бъдеще. Изцяло сме се насочили към здравословните продукти. Не правим компромиси с това, не влагаме вредни съставки.

Дефинирайте какво значи здравословен продукт! Напоследък много хора се заиграват с термини като „био“, „еко“, а всъщност …

Има доста производители, които също като нас работят със 100% натурални, чисти продукти. Но има и такива, които си позволяват с цел по-ниски цени, за да достигнат американския тип на храна и продукт, да влагат много палмови масла, допълнително количество захари, сол или подобрители,. Но това вече изважда продукта от категорията "натурален и здравословен". Ние не можем да направим такъв компромис с качеството. По никакъв начин не влагаме палмови мазнини. Придържаме се към натуралния вкус.

Какво има в един ваш тахан?

Таханът се прави 100% от ядки, нищо друго. Когато се изпекат лешниците и се смелят фино, мазнините, които те съдържат, придават тази емулсия на продукта, той става кремообразен, почти течен. В зависимост от това как е смлян, как е изпечен, той може да бъде по-течен или по-кремообразен.

Предлагате ли сурови тахани?

Ние не произвеждаме сурови тахани. Ако трябва да съм коректен, аз съм  скептик, че някой изобщо може да произвежда и трябва да произвежда такива. Моето лично мнение е, че консуматорите трябва добре да проверят това, а не само да разчитат на надписа на етикета. Технологията на производство трудно позволява да се произведе такъв суров продукт. Освен това, той носи различни опасности, тъй като не е преминал стерилизация. Самото изпичане на ядките е вид стерилизация на продукта. То унищожава евентуални  остатъчни плесени в ядките. С процеса на изпичане се прави своеобразна консервация на продукта.

Това не е ли в противоречие с тезата, че ядките са най-полезни, когато са в сурово състояние. По-здравословен ли е един продукт, ако е преминали термична обработка?

Не смятам, че изпечените ядки са по-малко полезни. Всъщност, за различните хора различни ядки имат различни показатели. Аз самият имам непоносимост към сурови лешници. Мога да консумирам само изпечени. Така че всеки човек открива сам за себе си дали сурови или печени ядки трябва да консумира.

От технологична гледна точка считам, че не е редно да се произвеждат такъв вид сурови храни. Ако се приготвят вкъщи с мощен блендер, който може да смели сурови ядки, да, съгласен съм. Защото ще се консумира в рамките на 3-4 дни до една седмица. Но, когато този продукт излиза на пазара, преминава през дистрибуция, отива в складове, след това ще престои известно време на щанда в магазин, няма как да се гарантира качеството, ако той не е преминал изпичане.

Във времена на криза сме – глобална, икономическа, всякаква. Очевидно Вие сте пример за това, че кризата е и възможност, защото по време на криза Вие разраствате бизнеса си. Как става това?

Така е. От началото на ковид кризата имахме бум на нашето производство и на търсенето.

Как го обяснявате?

Обяснявам си го с това, че една голяма част от нашите клиенти в чужбина са онлайн търговци. А онлайн търговията претърпя огромен бум със затварянето на всички вкъщи. Всеки пазаруваше онлайн. Много хора се ограничаваха от ходене до магазина дори. И ние наистина успяхме да разширим производството си, включително и складовите площи. Реално обемът ни се увеличи тройно.

Повишаването на цените на енергоносителите, инфлацията отразяват ли се на бизнеса Ви?

От месеци имаше признаци на глобалната криза. Сега вече започват да се затрудняват доставките на суровини, енергийната криза повиши много цените на суровините, на транспорта. До голяма степен това е причината, всичко да поскъпва. Цените на опаковките ни се вдигат многократно. Постоянно получаваме уведомления от доставчици за покачване на цените на тяхната продукция. В същото време, тъй като всеки месец имаме различна цена на тока, не можем конкретно да калкулираме каква е разликата в себестойността на нашия продукт и почти не сме покачвали цените, но това е неизбежно. За момента представители на хранителната индустрия, наши клиенти, партньори, които също са в в такава ситуация, не знаят точно какво следва, как да подходят с техните продукти.

Това ли е най-лошото за бизнеса – да няма предвидимост, да не можете да планирате дългосрочно?

Лошо е. Не само че дългосрочно не може да се предвиди, но и в краткосрочен план няма яснота. Не знаеш дали следващата седмица ще можеш да се снабдиш с необходимите материали за производство. За бизнеса - не само за нашия, а и за производството на машини, нещата стоят по един и същи начин. Не можем да регулираме доставките към нас, съответно и ние към свои клиенти.

Какъв процент от Вашето производство е ориентирано за вътрешен и какъв процент е за външен пазар?

Повече от 90 % от производството ни е за външния пазар. Това са предимно страни от Европейския съюз. Работим с клиенти от 23 държави, като една малка част от тях са извън Европа.

Кажете къде и какво се цени най-много?

Тепърва създаваме отношения с фирми на арабския пазар. Все още нямаме сделки там. Има една зависимост, че колкото по-на юг са държавите, толкова по-познати са им тези продукти и консумацията им е по-голяма. Т.е. страни като Гърция, Италия, Франция, употребяват много тахани. Те имат и собствено такова производство, имат традиции в производството на ядки. В Италия на практика е невъзможно да се пробие с продукт, който не е произведен в страната. Ситуацията във Франция е аналогична, но те са по-комернсиални. Докато в Гърция няма никакъв проблем. Там има фирми, които предлагат традиционни гръцки продукти, защото някои от техните клиенти държат на това. Те произвеждат тахан по различна технология. Той е толкова фино смлян, че конситенцията му е абсолютно течна. Това пък е техният начин на производство. При нас е по-подходящ за намазване и виждаме, че нашите клиенти търсят точно това.

Къде в чужбина са най-големите ценители на марката "Белун"?

Може би, в Норвегия, където имаме доста почитатели. Също и в Германия, където продаваме много добре с няколко дистрибуторски фирми. Те имат напълно различни пазари и обхващат широка гама от потребители.

Умишлено ли малък процент от производството е насочен към вътрешния пазар в България или търсенето е такова?

Не е малък процент. Просто, ние сме се насочили към работа с дистрибуторски фирми, тъй като основно произвеждаме продукти за техни марки. Това ни дава много възможности в самото производство и ни спестява някои разходи. Защото произвеждайки за тях, ние си спестяваме входни такси, административното обслужване на работата с търговските вериги, което е огромно. Това са главоболия, които искаме да си спестим. Затова се насочваме изцяло към производството и към качеството на продукта.

Каква е визията Ви за следващите няколко години?

Виждам развитието в иновативни опаковки, такива, които до момента пазарът, вероятно поради високите им цени, е отхвърлил. Имам предвид екологични опаковки, които са био разградими. Те тепърва навлизат на пазара. Има и ядливи опаковки, които след консумацията на продукта могат да се изядат. Това е едно много интересно бъдеще. Тези видове опаковки тепърва ще се доразвиват и ще станат много по-достъпни за производителите. Все пак, не целим масовост, а допълнителна стойност на продукта.

Да разбирам ли, че кризата няма да Ви уплаши?

Засега не ни плаши. Очакваме да видим как ще се развият проблемите с  доставките. Защото, ако нямаме възможност да си доставим суровини и материали, това на практика би могло да бъде най-сериозният проблем.