Почетният гражданин на Добрич Стефан Петков: Имал съм тежки години, работил съм и като охрана
Треньорът по бокс Стефан Петков, както и именитата му възпитаничка и олимпийска шампионка от Токио Стойка Кръстева са почетни граждани на Добрич за 2021 година. Кой е Стефан Петков – човекът, открил Стойка за елитния спорт? Един от най-вълнуващите дни в живота му е 7 август тази година, когато българската боксьорка се окичи със златото на Олимпийските игри. Измина месец и половина оттогава, но споменът за този ден още извиква сълзи и вълнението го хваща за гърлото. Целият си живот Петков е отдал на бокса – като състезател и като треньор, извел е боксьори до върховете. Вече е пенсионер, но продължава да се занимава с бъдещи шампиони. Не липсват тежки моменти в живота му, като годините, в които е принуден да работи допълнително като охрана, за да може да свързва двата края.
Стефан Петков Атанасов е роден през 1954 година в добричкото с. Смолница. Завършил е ОУ „Хр. Смирненски“ и СПТУ по машиностроене в Добрич. По-късно завършва и Националната спортна академия със специалност учител по физическо възпитание и треньор по бокс.
Започнал да се занимава с бокс на 14-годишна възраст, тренира до 1974 година. Коста Маринов е неговият първи треньор, на когото Стефан е безкрайно благодарен. Като спортист има второ и трето място на републиканско първенство, състезава се в категория 51 кг, а по-късно – до 63 кг. Играл е срещу тогавашни български боксови звезди, като Виктор Тушев, Ефтим Лефтеров, Стефан Желев. Отказва се по здравословни причини след 1974 година.
В онези години се налага да работи по разпределение като стругар в „Маяк“, след това и в обувния завод. През 1981 година го назначават за треньор ДФС „Добруджа“. След 1990 година тези държавни спортни дружества се разпадат. От 1993 година Петков е треньор в Спортен клуб „Бокс Добрич“. Президент на клуба е Добри Йорданов, който го ръководи до кончината си през 2020 година.
В тежките за цялата страна години 1993 – 1997-а треньорската заплата на Петков се получава на 6 месеца на база на различни изисквания за класирания и точки от тотализатора. Треньорът се принудил да работи като нощна охрана в различни предприятия и фирми – и така 10 години.
„През нощта съм охрана, през деня - треньор в клуба. Не съм прекъсвал треньорската работа и да, много трудно беше да се съвместяват нещата. Имало е дни, в които имах време за почивка по 3-4 часа – от 6.30 ч сутринта до около 10.00 ч. Минал съм по този път, не ми е било леко, но тя и треньорската професия не е лека“, споделя Стефан Петков.
През 1997 година започва като треньор в Спортното училище „Г.С.Раковски“, където се труди и в момента на половин щат, въпреки че е пенсионер. Всички състезатели на СК „Бокс“ са ученици там, а възпитаниците на Петков са постигали успехи във всички възрастови групи. При 13-14-годишните Галин Симеонов е трети на Европейско първенство през 2011 г. Ангел Диков при 15-16-годишните също стига до участие в шампионат на Стария континент през 2017 година, а Йордан Мирчев /17-18-годишни/ става седми на Европейското през 1994 година.
Бившият национал Юлиян Строгов, също възпитаник на Стефан Петков, участва в две Олимпиади – Барселона 1992 и Атланта 1996. Той е многократен шампион на България, бронзов медалист от Световно първенство и сребърен от Европейско.
След това идва времето на Стойка Петрова-Кръстева. Стефан я открива за бокса през 1999 г., докато тя играе футбол с момчетата в двора на училище „Панайот Волов“. Не било лесно да убеди нея и родителите й, но успява. Стойка Кръстева е два пъти сребърна медалистка от Световни първенства, както и двукратна европейска шампионка. Тя беше първата българска жена-боксьор на Олимпиада, като представляваше България на летните Олимпийски игри през 2012 година в Лондон. Тогава тя спечели една среща и загуби на четвъртфинала от британката Никола Адамс, като остана на пето място. След Лондон тя напусна добричкия клуб и замина за Русе.
„Не мога да кажа още колко време ще работя, но ми доставя удоволствие да се занимавам с деца, аз цял живот съм го правил. Сега в Спортното водя тренировки на 12 млади боксьори. Ще работя, докогато мога да се справя. Лошото е, че трудно привличаме децата, за съжаление не им се занимава със спорт“, казва Стефан.
Треньорът е благодарен на много хора, които през годините са го подкрепяли и са стояли зад гърба му. Първи в списъка е Добри Йорданов, правил много години наред всичко по силите и възможностите си, за да осигури участията в състезания на боксьорите. Първият треньор Коста Маринов, Валентин Чапачев и Валентин Симеонов от УС на клуба, както и синът на Добри Радослав, който пое щафетата от баща си, са също хора, на които Петков е благодарен.
И разбира се на семейството си – за подкрепата и съпричастието. Съпругата му Пенка Атанасова, дългогодишна детска учителка, вече не е сред нас. Брат му Иван, сестра му Мария, синът Пламен, който се занимава с търговия, дъщерята Мая – магистър-фармацевт, внучетата Мартин и Радин – те са щастието, гордостта и силата на Стефан.
