Църквата почита Св. Аврам

Авраамий Български е мюсюлманин, приел християнската вяра, по-късно признат за мъченик и светец от Руската православна църква.

Живее предимно във Волжка България (днешен Татарстан, Русия) в края на 12-и и началото на 13 век. По професия е търговец. По народност е волжки прабългарин.

Пътува до източните руски градове, където се покръства. Това става в град Владимир, където живее известно време.

По-късно се връща в Болгар – столицата на Волжка България, и започва активно да проповядва Христовата вяра сред сънародниците си. Заради това е арестуван и убит от своите сънародници около 1229 г. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица" на 6 март 1230 година.

Мощите му се пазят в град Владимир. Той се почита на 6 март, а пренасянето на мощите му се чества на 1 април. Руската православна църква го канонизира като светец.

Българската православна църква го почита на 1 април.