Общество

Почитаме паметта на Света Анисия

На 30 декември Светата ни църква почита паметта на Света Анисия и на предани Зотик.

Света Анисия била родом от Солун. Родителите й били добри, благочестиви и твърде богати, проявявали големи грижи за нейното възпитание, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. Нейният ум и красота били необикновени. Тя бързо напредвала във всички науки, и родителите й не могли да се нарадват на дъщеря си.

Но още от ранна младост Анисия преживяла голяма скръб – лишила се от добрите си родители. След смъртта им тя останала едничка наследница на грамадното наследство Тя решила да раздаде всичко на бедните. Посещавала болници и затвори, носейки на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала Анисия – тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с усърдие и любов. Като раздала богатството си, тя сама почнала да живее в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва.

В това време имало ужасно гонение против християните и който убивал християнин, не се смятал по закона виновен в убийство. Веднъж Анисия отивала на църква и забелязала на улицата необикновено явление: тоя ден езичниците извършвали някакъв идолски празник. Един войник видял Анисия и извикал да спре, понеже искал да я принуди да принесе жертва на идола. Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я убил.Тов станало през 298 г.

Преподобни Зотик

произхождал от знатен и славен род и се родил в град Рим. От млади години изучил цялата светска и духовна мъдрост, в резултат на което първият християнски император, Константин Велики (306-337 г.), го приближил до себе си.

Когато този благочестив монарх пренесъл столицата на империята от Рим в Константинопол, блаженият Зотик заедно с другите приближени на царя се преселил в този град и бил почетен тук с магистърски сан. Но скоро, като отхвърлил светската чест и суета, той приел свещенство. Свети Зотик отворил дома си, за да дава подслон и храна на бедните; приемал в странноприемницата лишени от покрив, странници и болни, бил истински баща за вдовиците, немощните и сираците.

По това време в града се увеличили случаите на проказа. За да се прекрати разпространението на болестта, била издадена заповед да се хвърля в морето всеки прокажен. Разпален от божествена любов, блаженият Зотик отишъл при царя и му казал:

  • О, царю, дай на твоя раб колкото се може повече злато, за да мога да ти купя хубави бисери и скъпоценни камъни за твоята утвар, тъй като съм много опитен в тези дела.

Царят наредил да изпълнят молбата му, и Зотик изкупувал от войниците прокажените и ги взимал под своя грижа. Той построил болници за прокажените близо до Константинопол. Така той изразходил цялото злато, дадено му от великия Константин.

Междувременно Константин цар умрял. Синът му Констанций не подражавал на благочестието на баща си. По донос на злобни хора, които му разказали как Зотик е взел от баща му злато за покупка на скъпоценни камъни, царят повикал Зотик и му казал:

  • Приготви ли бисерите и другите скъпоценни камъни за нашата утвар?

Свети Зотик отговорил:

  • Царю, ще ти покажа такова богатство, каквото по-рано не си имал.

Той го завел и му показал болницата, като рекъл:

  • Ето, царю, прекрасните камъни и блестящите бисери, които придобих за твоето спасение с немалък труд и на висока цена.

Царят се разгневил на светеца и заповядал да го привържат към диви мулета и да ги подгонят през поля и пътища. Костите се натрошили и той предал душата си в ръцете на Господа. На мястото, където починал, бликнал извор с чиста и сладка вода, и с тази вода се изцерявали всякакви болести за прослава на Божия угодник, за слава и чест на Единия в Троица Бог, от всички славен и покланяем во веки. Амин.

Това станало около 50-те години на IV век.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *