Кръстил хиляди деца в Добрич отец Петър Симеонов с благослов за Рождество от Франция
Благословени да са всички приятели в Добрич, в Добруджа, у нас и в чужбина! За всичко благодарете и непрестанно се молете!
Мисля, че човечеството, изживявайки една от най-големите кризи в своята история, за която никой от нас не беше подготвен, започна да разбира елементарни неща. И човекът, и човечеството да осмислят своето поведение.
Ние, вярващите хора, сме щастливи, въпреки най-голямото изпитание, на което сме подложени. Защото Бог е с нас при всички обстоятелства на живота.
„И ето аз съм с Вас през всички дни до свършека на света. Милост искам. Не съм дошъл да търся праведници, а грешници към покаяние“.
Нека всеки един да намери сили чрез вярата, надеждата и любовта и да преодолява, доколкото е възможно, затрудненията, които всички имаме! Пожелавам, преди всичко, здраве, бодър дух и осмисляне на приоритетите в нашия живот. Защото светът прекалено много се материализира. В името на материалното благополучие жертвахме нашето духовно здраве. Трябва да преодолеем, доколкото е възможно, нашето его, в името на което извършихме кой повече, кой по-малко, нередности.
От душа и сърце честитя Рождество Христово на всички!
С добра мисъл и молитва за всички, които са на първата линия – лекарите, медицинския персонал, доброволците, духовниците, които започнаха да посещават лечебните заведения. Чест прави на Негово светейшество българския патриарх Неофит и на всички духовници, които посетиха с негово благословение болници и ще продължат да го правят.
Пожелавам на добруджанци, преди всичко, здраве! Нека всеки един от нас да преосмисли приоритетите си с бодър дух, преодолявайки трудностите, които всички имаме от един или друг характер. Да влезем в пълнотата на Рождественския празник и той да се роди в душите и сърцата ни за добро.
Бог да бъде с всички нас!
Честито Рождество Христово и идващата нова 2021 година!
С тези думи иконом Петър Симеонов отправи от дома си в Париж своя бласлов към сънародниците ни, към близките и приятели от родна Добруджа, към хилядите деца, които е кръстил като архиерейски наместник на Добрич.
Роденият в село Дъбовик свещеник, бил архиерейски наместник на тогавашния Толбухин, вече 30 години се грижи за българската духовна общност във Франция. Дълги години е служил в Париж, където живее. Сега е енорийски свещеник в Лион, Лил, Бордо и цяла Франция, а до януари тази година и в Женева и Цюрих в Швейцария.
Цялата му дейност е под знака не само на преките му задължения от църковен характер, но и на поддържането и разпространението на българския език и култура. От часовете по вероучение, честването на празници до снабдяването с най-различни вестници и книги, светски и религиозни, чрез участието в православното хорово пеене и най-вече чрез литургията и проповедта, хората, които идват в православния храм, сред тях и много млади наши сънародници, слушат, говорят и мислят на родния си език. Българската църковна община е тази, която изпълнява с достойнство и чест и функцията на средище, поддръжник и разпространител на българските национални и духовни стойности. Към своята основна мисия тази община, начело със своя свещеник, играе ролята крепител и обединител на българщината на хиляди километри от родината.
В навечерието на Рождество Христово репортер на Про Нюз Добрич разговаря с иконом Петър Симеонов:
Кой е най-важния урок, който трябва да научим от пандемията? Какви трябва да излезем след края на тази криза?
Аз съм убеден, че тази криза (в превод от гръцки означава „съд“) е всекидневния съд, пред който ние извикваме „Бог е любов!“, за да влезем в пълнотата на Рождественската радост и любов.
С какво тази година Коледа е по-различна за българската общност във Франция?
Не само за българската общност, а за всички общности в целия свят. Тази година и ние за първи път няма да се съберем. Моите сватове са французи, католици и досега всяка година се събирахме. Беше много приятно заедно да отпразнуваме Рождество Христово. Тази година дори няма да бъда у дома – жена ми и синът ми ще бъдат в Париж, дъщеря ми е в Лил, а аз ще бъда в Лион. Това е сериозен проблем, но съм доволен, че френските власти проявиха разбиране и на 24-и няма да имаме това ограничение, което имаме всеки ден – от 20 часа до 6 часа да може да се излиза само при специални обстоятелства и с декларация. Мисля, че това ще се отрази благоприятно.
Тази година дори не се пазарува така за празниците, както години наред. Има едно цялостно разтърсване и събуждане. Жалко е, че няма да бъдем заедно с близките. Но не това е най-важното. Защото, за съжаление, и на изток, и на запад, превърнахме Рождество Христово в битов, семеен празник. Не, Рождество Христово, посрещането на Спасителя, е нещо друго. Поддържам страница във фейсбук, защото мисля, че мога да бъда полезен и да ободрявам всички, които търсят някаква морална подкрепа и молитва.
Какво е Добруджа за Вас? След като десетилетия живеете далеч, какво място има родният край в сърцето и мислите Ви?
Само физически напуснах Добруджа. Трябваше да изпълня решение на Светия Синод за 4-годишен мандат. Но на шестия месец след пристигането ми в Париж останахме на самоиздръжка. Тогава митрополитът каза: „Решавайте – връщате ли се или оставате?“ Децата ми бяха в училище и аз реших да остана. Имаше много приятни моменти в моето служение, имаше и затруднения. Но, Добруджа остана завинаги в сърцето ми.
Има много деца, които Вие сте кръстил. Колко са?
Мисля, че са над 3 или 4 хиляди. Като архиерейски наместник имах тази привилегия да кръщавам деца. И кръстих децата на всички отговорни другари по онова време. Ако се съгласих да включа като приятели в профила си във фейсбук много добруджанци, то беше единствено с цел тяхната религиозна грамотност. Защото всеки ден констатирам, че дори и на запад, липсва религиозна грамотност. Въпросът за вярата е въпрос на сърцето. Аз не искам да направя хората вярващи. Бог ще ги направи.
Колегите в България си изпълняват задълженията. Но мое задължение е, след като съм кръстил някого, да полагам усилия за неговата религиозна грамотност.
Преди няколко десетилетия се наложи да изпълних едно послушание на Светия синод и бях изпратен на мисия в Париж, за да организирам нашите общини според скромните си сили и възможности, и с подкрепата на изключително много хора, на които аз дължа най-искрена благодарност. Защото, без помощта на моите съграждани, сънародници, приятели, нямаше да мога да провеждам моята мисия до ден днешен. Аз съм изключително благодарен на френските си приятели, които проявяват подчертан интерес към православието.
Интересно е да се знае, че след революцията, много руснаци намират убежище във Франция, където православието намира един естествен прием и православните богослови обогатяват религиозно-философската мисъл във Франция и мнозина французи от смесени семейства приемат православието.
Аз бях честит да служа в Париж в една франкофонска енория от православни руснаци от смесен брак. Богослужението беше на френски език. Една енория, която е образец за това, че е отворена за диалог с всички вярващи християни във Франция. Имах възможност да видя вярващи хора, православни християни, с няколко доктората, които се грижеха - един за финансите, друг като диригент, трети – за вътрешната уредба на храма. В този храм видях 18-20 деца на възраст между 2 и 10 години, които се причестяваха веднъж в месеца и всеки месец се провеждаха уроци, специално за децата на различни възрасти.
У нас действително много неща се направиха. Но, за съжаление, ние имаме по-малко свещеници днес, отколкото до 1990 година. Доволен съм, че новата генерация богослови, макар и бавно, ще направят това, което нашето поколение не можа да извърши. Аз вярвам на младите хора и благодаря на всеки, който на своето място извършва с достойнство своята мисия.
Какъв е Вашият апел към добруджанци!
Днес всички имат възможност да намерят Светата Библия. Ако някой не може да си я купи, нека се свърже с мен. На всеки ще подаря една. Ще намеря начин и средства, но искам всеки един от хората, с които съм общувал, да познава текста на Новия Завет. Защото думите на Христос са прости, но в тях се съдържа неземна художественост, небесна пленителност, естествена дълбочина и благодатна сила. Думите на Христос говорят направо на човешкото сърце. Никой не притежава такава способност да изведе в обикновени образи и картини най-възвишените истини. Сравнени с всекидневния живот, за да може всеки да ги разбере. Дано моят апел да бъде чут и всички мои приятели да имат екземпляр на светата Библия! Дано да се направи нещо повече за религиозното обучение на младото поколение, което от години е основна грижа на Светия Синод – факултативно въвеждане на вероучението! Нека всички вероизповедания да изучават своето верую, своята религия!
Честито Рождество Христово?
Идващата нова 2021 година да е успешна!
