Куклите с душа на Ани от Кардам
Има такива хора. Вдъхват живот на всичко, до което се докоснат. Няма значение дали е от прежда, вълна или шума, дали е дом или градина – те просто го могат. На тези неща не можеш да се научиш, трябва да си се родил такъв. И тя се родила такава в село Кардам. Майка й, която, за да помага в издръжката на семейството, тъчала килими и черги, предала сръчността на дъщеря си. От нея Ани наследила таланта за създаване на красота с ръцете и душата си, защото то иначе не става. Няма как да направиш нещо и то да докосне човек, ако в него не си вложил част от себе си. Така прави и тя, дава от своята душа на всяко нещо, което твори. Независимо дали са черги, килими, китеници, гоблени, пана от вълна, колани за народни носии, всичко от плъстена вълна – бижута, шалове и мартенички, кукли и цветя от царевична шума. Дава им от душата си, а тя все по-богата става!
Идвам й на гости в Кардам. Усещането ми не е, че съм на гости при непознати хора, а че се връщам при стари приятели, които не съм виждала отдавана. Дворът, градината и домът й светят от чистота. Обстановката тук ми напомня за моя дом и моите близки. Начина, по който ме посреща, е нещо, което се среща все по-рядко. Ани и съпругът й ме чакат, тя е приготвила домашни баница и торта, посреща ме с „Добре дошла!” и ме кани в дома си.
Говорим надълго и нашироко за нея, за семейството й, за живота й. Отгледали със съпруга си две дъщери, изучили ги и всяка тръгнала по своя път. Животът завел и двете им деца в София и днес Ани и съпругът й се канят да ги последват, за да са по-близо до тях. Казва, че е работила много през целия си живот, грижила се е за дома и възрастните родители – нейните и на съпруга й. Сега иска да е близо до децата си и да се занимава с това, което обича, което я радва и зарежда. А я зарежда възможността да твори, да се среща с млади хора и да учи нови техники. „Като видя нещо, което не съм правила, сън не ме хваща докато не разбера как става. Понякога си плащам, за да ме посветят в някой занаят”, споделя тя. Регистриран занаятчия е и се чувства като у дома си на всеки фермерски пазар в цялата страна. Сега, след като са си купили апартамент в София и са живели там 6 месеца, ходи на пазарите, които се организират в столицата и създава нови познанства. Бързо скъсява дистанцията и се сприятелява, а човек не може да не се поддаде на чара й.
Във всяка клонка и парче прежда вижда красотата и как може да ги комбинира, така че да се получи картина. Сама си боядисва материалите, с които работи, подрежда цветовете с усета на художник. Тъче на малък стан, направен преди повече от 30 години от ученик на баща й. И сега работи на него и дава живот на комбинации от цветове и материали, характерни за добруджанския край, а и не само. С времето е разширила занаятите, които умее. Наскоро е усвоила плетенето на колани за народни носии. Техникaта за изработката им е много различена, ако на стана се преплитат 2 нищелки, то тук са 4 и процесът е много по-сложен, но това, което излиза изпод ръцете на Ани, е уникално. Дълго време гледах и се опитвах да проумея как се прави, но… не ми се отдаде. Затова просто се радвах на направеното. Като всяко изкуство, и това няма нужда да знаеш как става, достатъчно е да се отдадеш на радостта, която ти носи.
Снабдява се със суровини за нейните производства от хора от цялата страна. От един вълната, от друг преждата, от трети платовете. Създава изключително красиви шалове от коприна и плъстена вълна, които са толкова фини и красиви, че всяка жена би ги носила с удоволствие.
Последната й страст са бижута от какавиди на копринената пеперуда. От тези съвършени форми, създадени от непрекъснато копринено влакно, след обработка и боядисване се получават уникални накити. Има планове как да се научи и откъде да се снабдява с необходимото.
Едно от уникалните й умения е майсторенето на кукли от царевична шума – традиция, която не е характерна за нашия край. Куклите на Ани са с коси от свила, с народни носии и с хубави, малки престилчици за момичетата. С шумата работи, след като я намокри, което я прави гъвкава и лесна за обработка. Тогава може да ги облече с ризи или рокли, да им сложи пояси, колани и бижута и да има даде живот.
Намерила себе си в това, което прави. Говори с такъв ентусиазъм и любов за хобито си, че може да вдъхнови всеки и да му предаде от енергията си. Това са и плановете й занапред – да намери място в София, където да научи на това, което може, млади хора с желание и талант.
Хора, като Ани са пазители не само на традиционни български занаяти, а и на типично добруджански черти, характерни за нашия край – любов, гостоприемство, отдаденост на дома и семейството, стремеж съм съзидание и желание да създава уют и красота около себе си.
Хора като нея и в пустинята оазис могат да направят. Тяхната енергия е неизчерпаема и завладяваща и аз много се надявам да се намерят млади хора, които да продължат тези традиции – занаятчийските и, най-вече, човешките.
Диана СТЕФАНОВА
