Почит към Св. Трифон, зарязват се и лозите

Днес Православната отбелязва Предпразненство на Сретение Господне и отдава почита на Св. мъченик Трифон Апамейски, Св. мъченица Фивия Перпетуа и Василий Изповедник Солунски.

В България, първият ден от месец февруари е известен като Трифоновден или Трифон Зарезан.

Според православния църковен календар денят е посветен на св. Великомъченик Трифон, който е роден около 225 г. в Малоазийската провинция Фригия. В някои региони на страната, празникът се нарича още Трихун, Трифко, Трифон пияница или Трифон чипия. Това е свързано с една от легендите за светеца, разказваща как отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. Още от древни времена, българите почитат Св. Трифон като покровител на лозарството и винарството. В деня на неговия празник се извършва ритуалното зарязване на лозята. Църквата пък почита Светеца Трифон, като чуден лечител. Друга легенда за него разказва как едва 17-годишен той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и заслужил признание и почит.

Една от останалите в родния фолклор истории, свързана с името на Светеца, разказва следното:

40 дни след раждането на сина си Света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа. Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

Обредността повелява още рано сутринта стопанката омеси хляб и да приготви варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. Изпеченият хляб, домакинята слага в нова вълнена торба, заедно с кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо, жените изпращат мъжете си към лозето. Там зарязващите най-напред се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци (1, 2 и 3 февруари).

• 1 февруари - Трифоновден
• 2 февруари - Сретение Господне
• 3 февруари - Свети Симеон

Дните 2 и 3 февруари се почитат най-вече за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Отново приготвят обреден хляб, а след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Днес ден имен ден празнуват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка

Източник: blitz.bg