Във фермата си край Добрич Радослава Рогова е краварка, доячка и генетик, но и ръководител

Земеделският производител Радослава Рогова-Стефанова успешно ръководи семейната млечна ферма в село Котленци, а продукцията й е синоним на качество. Младата жена е наследила фермата от баща си, който преди години купува разрушено държавно птицевъдно стопанство. Там работи цялото й семейство. Сега във фермата има около 300 животни, от които 150 млечни крави от породата Холщайн. Стопанството разполага с модерна доилна техника след проект по програма ФАР, а след това по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) продължава да допълва оборудването.

Роботи ще доят кравите в млечната ферма на Радослава Рогова край Добрич

Вашата ферма е една от първите в България, които въведоха роботизацията при отглеждането и доенето на крави.

Много дълго време обучавахме кравите, защото в случая става въпрос за дресировка. Трябва да се изградят навици у животното, за да посещава робота и да започне само да се обслужва и да дава мляко. Именно това е и целта на оборудването.

Към днешна дата, вече след третата година, сме доволни.

Колко робота имате, с какъв капацитет?

Два робота са, като капацитетът е 50, максимум 60 крави на робот. С тези два робота можем да доим 120 животни. Общо 150 са дойните крави, около 300 животни имаме като разплодни. 120 крави свободно ги доим с робот, което е 100 % от кравите, които трябва да се доят, тъй като 30 са в почивка, защото са тежко бременни и предстои да се отелят.

Поддържаме оборот от 120-125 крави, които работят за „издръжка“ на цялата кравеферма.

Кои проблеми, освен кадровите, успяхте да решите с роботите?

Определено добитото количество мляко се увеличава. От една страна, з0абелязваме, че кравата не иска човешко присъствие. Тя не го харесва. При всяко доене роботът ги дохранва с гранули. Според млякото, ние казваме чрез главния компютър коя крава колко гранули може да изяде, като вид награда. Всяка крава може да се дои до 4 пъти на ден. Ако идва по-често, тя похапва по-често, в резултат на което се увеличава и млякото, а от там и целият млеконадой на фермата. В момента е 30 литра средна млечност на цялото стадо. Имаме крави-рекордьорки с 50-55 литра мляко, но те са няколко. Тя идва 4-5 пъти. Преди млечността пак беше добра – 25-27 литра средно.

В доилната зала сме доили аз и някой от семейството, което е равносилно на това, че няма хора. Защото кравите са много чувствителни, те усещат енергията на човека – дали с любов или с напрежение отиваш при животните.

Преди да вземем роботите, аз съм била титуляр в доилната зала с брата на моя съпруг, майка ми, мъжа ми, все хора от семейството, или работници, които буквално от деца са работили за нас.  

Млечната ферма на фамилия Рогови в Котленци разширява и модернизира дейността си

Това означава, че след въвеждане на роботизацията, вече няма брак в производството?

Брак има, но не се дължи на грешка на изпълнението на доенето. При робота работата е една и съща, а кравата не обича разлики, всичко различно за нея е стрес. Ако по някаква причина доячът е по-груб, тя го усеща и „си вдига“ млякото, пуска го, когато излезе от доилната зала. И проблемът не е в тази загуба на мляко, а в това, че тя автоматично прави мастит, от което дори може да има фатален край.

Новата машина, която сте купили, ви замества при подготовката на храната. Какви са ползите от нея?

Тази машина е важна при съхранението на храната. Както ние вакуумираме храната си, при правилно вакуумиране, може да издържи и една година. Не се губят хранителни вещества или пък сокове да отиват в почвата. Храната е със запазено качество – с минерали, сокове, структура, което е най-ценното. Няма гнилости по храната, което при кравите също може да доведе до репродуктивни проблеми и дори до фатален край, тъй като тук говорим за бременни животни.

Ние работим изцяло инвитро. При отглеждането на кравите то е много напреднало. При нас определено е така. Работим инвитро с бици, които са много добри в световен мащаб. Избираме ги, така че, ако един екземпляр има проблем, той да се поправи при следващото поколение. Например, ако майката е млечна, хубава, но с изкривени крака, тогава подобряваме с бика, който е с много прави крайници, чудесна физика, за да може тяхната дъщеря да бъде млечна и с хубави крайници.

Това е съчетание на бизнес  и наука т.е. генетика в животновъдството в действие. Кой се занимава с това във вашата ферма?

Прави го ние, собствениците. Ние си избираме бик по качествата.

Т.е. вие освен краварка, доячка, сте и генетик.

Всичко, и много други работи.

Продължавате ли да сте трите поколения дами?

Да, дъщеря ми сега завърши, дипломира се успешно зооинженерство в Тракийския университет.

Роботът ни дава възможност във всеки един момент да имаме пълна информация за кравите, включително и здравословно състояние. На телефона си получавам информация за кравата колко се е хранила, как се е хранила, къде е ходила. Ако е разгонена ми показва графика в кой час да бъде осеменена. Това струва много пари, но трябва да се дадат.

Много съм доволна. Като се погледне, че няма квалифицирана работна ръка. Каквото и да искаш да правиш, без хора, нищо не става.

Как върви реализацията на продукцията?

Продаваме на мандра по-голямата част. И около един тон от произведеното мляко преработваме в наша мандра, която е по Наредба 26. Правим всичко, но в малки, бутикови серии.  Имаме и млекомат в нашия магазин, който е на пазара в Добрич.