Четвъртък, 20 юни 2024

20.06.2024

Последвайте ни

Радостина Жекова: Бизнесът е като семейството - даваш всичко от себе си и го обичаш до безкрайност

Радостина Жекова е председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, който е част от НАЗ. Участва в семейния бизнес, който се занимава с обработката на 13000 дка земя. Завършила е Ветеринарния техникум в Добрич, а след това - Аграрния университет в Пловдив. Майка на три деца

Как стана така, че започнахте да се занимавате със земеделие и да влезете в семейния бизнес?

Когато трябваше да реша какво искам да уча след седми клас, татко явно имаше в главата си собствена идея  и ми каза, че трябва да отида във ветеринарния техникум. Първия бизнес, който имахме, беше животновъдство. След това от само себе си дойде и Аграрният университет в Пловдив. На практика през цялото време аз съм се подготвяла, за да се върна обратно в бизнеса. И вече над  18 години съм в него и работя в семейния бизнес. Преди това известно време работих във фирма за техника. Считам, че мястото ми е в това, с което семейството ми се занимава. Чувствам се добре.

Всъщност какви са функциите Ви във фирмата ЕТ „Жеко Жеков“?

В началото бяха доста плахи. И аз, както всички, се учех. За огромно мое щастие, баща ми е невероятен човек. Той е изключително упорит човек и много цени труда. Научи и мен, и сестра ми, да се трудим много, да имаме цели и да ги постигаме. Стартирайки във фирмата, започнах като ученик, от най-ниското стъпало. Минах през етапа, в който трябваше да се ангажирам с нещата, които той не искаше да прави или поне не му се нравеха особено, като администрирането на информация, тъй като в земеделието има изключително много чиновническа работа. От доста години съм полеви агроном. Вземам решения, които са важни за фирмата, като избор на хибриди, препарати, агротехнически мероприятия. Бих казала, че г-н Жеков се е дистанцирал от рутинната работа и разчита на две момичета – на мен и на сестра ми.

Но пък това, което Вие правите, всъщност дава посоката на бизнеса?

Така е, абсолютно. Да успееш да прецениш какво трябва да направиш на полето в определен момент е изключително важно, за да е жизнена една фирма.

Това е изключително отговорно – да се преценят препарати, торове, още повече в огромното море на продукти и реклама. Кои качества на една жена ти помагат в това?

За мен бизнесът е като семейството. Даваш всичко от себе си и го обичаш до безкрайност. Така, както в семейството има сътресения, и в бизнеса има, при това големи. Но, даваш всичко от себе си. Да си упорит и да работиш с безкрайна любов е вдъхновяващото и носи след себе си положителен резултат. Може би, това, че жените сме изключително майчински настроени към всяко едно нещо, включително и към бизнеса, ни кара много внимателно да претегляме ситуациите, в които попадаме, дава печелившия ход. Ако въобще има такъв, и, ако въобще може да има разделение между жени и мъже.

Има ли място за такова разделение, защото дори в бизнес като вашия, има вече прекалено много жени, при това на ръководни постове. Или качествата на жената само й помагат в тази ситуация?

Човек или е лидер и успява да ръководи хората около себе си и да ги мотивира да работят за каузата, защото всяка фирма е кауза, или не. Това, да накараш много хора, при това мъже, защото в нашия бизнес 98% от работещите на полето са мъже, да успееш да ги мотивираш, независимо че си жена, това е трудното. Трябва в началото да покажеш, че можеш да стоиш здраво на краката си. След това е лесно. Те ще те следват, стига да им покажеш, че ти си човекът, на когото могат да вярват. Защото според мен най-трудното е да накараш един екип да повярва в това, което искаш от него. Не мисля, че разделението е на мъже и жени, а на това колко добър водач си.

Когато говорим за разлики, може би, най-отличителната са децата. Например Вие, освен човек на бизнеса, сте и майка на три деца. Това, че успявате да се справите с трудностите в бизнеса, ли Ви даде спокойствието, че можете да се справите с всичко?

Това, че имам три прекрасни деца, да са ми живи и здрави, е най-страхотното ми постижение в личен план. Това, че сме толкова голямо семейство, се обуславя от човека, който е до мен. Защото, ако него го няма, няма как да бъда толкова спокойна и в бизнеса. Защото, ако не вярваш на партньора, с когото живееш, бизнесът не се получава по начина, по който искаш. Той е изключително търпелив човек, понася толкова неща. Защото работещата жена винаги е работеща жена. В частния бизнес ангажиментите не са от 8 до 17 часа. Ако семейството е цяло и здраво, и бизнесът е добре.

С какво се занимава сега ЕТ „Жеко Жеков“? Продължавате ли да се занимавате с животновъдство или само със земеделие?

Развиваме зърнопроизводство и овощарство, което е новата ни любов. Обработваме 13 000 декара в землищата на селата Поручик Гешаново, Енево, Карапелит, Подслон.  Имаме 160 декара овощни насаждения – сливи, праскови, круши, череши, както и 40 декара ягоди. По отношение на зърнопроизводството отглеждаме традиционните за региона култури, плюс люцерна и леща. Опитваме се да разделим рисковете и да намерим малко повече приходи в това, което обработваме. 

Техниката Ви постоянно се обновява, което е задължително условие за съвременното земеделие…

Иначе си мъртъв. Бизнесът не търпи да оставаш назад, защото технологиите се развиват изключително бързо, изискванията към зърнопроизводителите са много сериозни, и няма как да стоиш с техника, която морално остаряла, защото в бранша има изключително бърз темп на развитие. Всяко едно забавяне в развитието на фирмата води да утежняване на разходите, което автоматично те вади от играта. Не веднага, но с натрупване, неминуемо това е краят.

Каква беше последната машина, която купихте?

Последната машина, която си купихме, беше сеялка заради Дните на полето през 2022 г., за да можем да покрием бързата сеитба. Сега ни предстоят нови инвестиции, за да усъвършенстваме работата си. В момента купуваме навигации, които позволяват оптимизиране на процесите, но и на разходите. Защото контролът върху разходите на торове, препарати, все неща, които са скъпи.

Каква се очертава 2023 година?

2023 е много трудна година. Всички имахме очаквания, че няма да е лесна, но не чак толкова. Трудна е заради сътресенията, защото земеделието отдавна вече не е само поле. Тази година се оказва доста трудна по отношение на реализация на продукция. Трудни са климатичните условия, в които попадаме вече втора година. Трудно е да се отговори на очакванията на арендодателите за възходящ тренд на рентите. Защото земеделието не е само приходи, има много разходи и фактори, от които те зависят. Не можеш да обещаеш това, което хората искат. Не винаги това е във възможностите ни и не зависи от нас. В този смисъл 2023 година ще е  изненадваща и за голяма част от колегите и хората, които имат очаквания спрямо сектор „Земеделие“.

Как се развиват есенните култури?

Доста им е трудно. Дори имаше пшеници, които заради сушата поникнаха през декември. Голяма част от рапицата, колкото и малко да е в Добрич, защото се оказа, че това не е културата на Добруджа, са развалени. Все още има пшеници, които още не са братили. Надяваме се на дъждовете, за да  не попадаме в ситуацията от 2020 година, когато сушата беше много сериозна.

Има ли много нереализирана продукция?

Складовете на колегите са пълни и, не защото сме алчни, а защото се опитахме да предвидим ситуацията по отношение на новите цени на торове, семена и препарати. Това наложи задържането на част от продукцията, а впоследствие търговията напълно замря. Всички мултинационални компании пазаруват в Украйна и това се вижда от износа на пристанище Варна през януари, който е изключително малък. Така че, ситуацията е притеснителна.

Съпругът Ви има самостоятелен бизнес, нали?

Да, той няма нищо общо със земеделието. Освен, когато не го помолим да ни помага.

Има ли сред децата Ви такива, които са се насочили към земеделието?

Синът ми е на 23 години. На практика, той е човекът, когото  подготвям, за да влезе в бизнеса ни. Той повече от две години работи на най-ниското стъпало, така, както започнах и аз. Трябва да израсне, да покаже, че може да стои там, където съм застанала аз, и да се докаже, да прояви своите лидерски умения. В момента дори е на външно обучение във фирма, в която работи, и се надявам да го научат на правилни трудови навици. При нас се израства трудно. Той е последна година студент със специалност „Управление на бизнеса“.

Дъщеря ми няма да е част от този бизнес. Поне засега. Тя иска да се занимава с туризъм и това учи. Малката ми дъщеря е най-голямото щастие, защото с нея къщата е пълна. Тя е в трети клас и расте разкошна млада дама. Но, за разлика от големите, тя обича тракторите, има си любим трактор, както и любим  комбайн. През лятото постоянно е черна, защото се въргаля в куповете пшеница. Може би, след още около 15-ина години ще стане земеделка.

Снимка: АГРО.БГ

c