Църквата почита паметта на Свети Наум Охридски

На 23 декември църквата почита паметта на Свети Наум Охридски, починал на тази дата през 910 година. Вероятно поради това, че датата е през зимата, а при това и в Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила и 20 юни като ден за по-тържествено честване на неговата памет. На 27 юли пък честваме заедно Светите седмочисленици - Св.св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Преподобни Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий. Сведенията за живота на книжовника преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.

През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Отделно от тях в България намира убежище и Константин Преславски, ученик на Методий.

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.

Починал на 23 декември 910 г. Погребан е на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.