С лекция за различните периоди на Добрич и находки РИМ отбеляза Нощта на музеите

За 18-та година Регионалният исторически музей /РИМ/ в Добрич се включи в инициативата “Нощ на музеите”. Проявите, посветени на културното събитие, започнаха с публична лекция на тема „Добрич в миналото“, в която музейните специалисти Десислава Христова и Цветан Сашев представиха различни периоди от развитието на нашия град.

Десислава Христова, уредник в отдел „Археология“ към РИМ Добрич представи находки на антични гробове, римски сгради, приспособления, намерени в Добрич и региона. Тя показа многобройни амфори, намерени при строежа на сегашния път за кв. Рилци, от които малка част са намерени изцяло запазени, а повечето за реставрирани. Разказа за Римската баня, изградена в три отделни обособени помещения с различна функционалност, както и изнесе интересни факти за функционирането на сградата.

Има сведения, че в района на Стоматологията има сгради, които все още не са изследвани, поради наличието на път върху тях, както и за вече разкрита римска сграда около една от търговските сгради в района. На мястото на хотел “България” също са открити ценни находки при строежа му, а на няколко локации в града са открити и антични гробове от различни периоди – ул. "Хан Тервел", ул. "Георги Кирков", ул. "Батак", до стария Механотехникум (ОУ "Димитър Талев").

Един от акцентите на събитието, което предизвика и въпроси в публиката бе надгробната могила в с. Бранище, в която има множество гробове. Могилата е надграждана с нови гробове няколко стотин години, като в нея са се погребвали пътуващи в региона, които са починали далеч от родните си земи.

От средновековния период са открити находки около Резиденцията в Добрич в район, близо до разсадника. От същия период са открити и гробове при Клуба на културните дейци, преди на мястото да се построи сегашния Драматичен театър. Намерени са много случайни находки в целия град.

Най-вероятно при социалистическия бум на строителство, много находки са унищожени и заринати, предположи Десислава Христова.

Втората част на лекцията бе изнесена от Цветан Сашев, уредник в отдел „Нова и най-нова история“ към РИМ Добрич, който разгледа град Добрич от самото му възникване. Своята презентация той нарече “Град с форма на звезда”, цитат с който е бил описан града през 1892 година и остава едно от добрите описания на града в съответната епоха. В града влизат звездообразни пътища, а именно многобройни пътища, които стигат до тогавашния град.

Един от големите въпроси, свързани с региона през първите десетилетия, след като е завладян от османските турци е всъщност колко е бил населен. Сашев разказа за военните походи из региона, сред които е и Битка на народите край Варна през 1444 година, като интересното при нея е, че се състои около 50 години, след като регионът ни вече е във владение на Османската империя. Когато завършва битката, част от кръстоносците са загинали, друга са пленени, а една част от тях успяват да избягат на север.

В края на XV век за първи път се споменава името Хаджиоглу, като първите сведения са 1527 година, по това време на мястото е имало малко селце, съставено от 14 разширени семейства с между 6-10 членове, т.е. е имало най-много 140 човека в началото. Следващото споменаване на града е около 1597 година, като тогава се появява за първи път името Базарджик (малък базар).

В този период вече вижда, че малкото селце започва да се превръща в пазарно средище. Това се дължи най-вече на локацията на селището, което се намира на път между Цариград, Одрин, Айтос, Провадия, Базарджик (Добрич) и отива на север. Пътят е използват и за турските походи към сегашните земи на Украйна и Беларус.

През тези ранни столетия, пътните артерии, на част от които се намира и Базарджик, развиват всички населени места. С течение на времето се получават и околните пътища и се оформя т.нар. звезда. Оказва се, че по търговския път има пътни станции и именно Базарджик е една от тях, която е еи основна причина да се развие градът.

Пътните станции представляват конюшни, еквивалент на съвременните таксита или междуградски маршрутки. На всяка спирка се наемат коне до следващата спирка, за да уморените коне могат да си починат. По целия път има около 30-40 пътни станции.