Почина легендарният Петър Жеков, водил ФК "Добруджа" /Добрич/ през 1991-92 г.

Петър Жеков започва кариерата си като нападател в "Химик" (Димитровград) през 1962 г. През 1963 г. преминава в "Берое" (Стара Загора). Играе за заралии до лятото на 1968 г., когато преминава в ЦСКА.

При армейците играе до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си. С екипа на ЦСКА Жеков е петкратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г. и четирикратен носител на купата на Съветската армия (1969, 1972, 1973 и 1974).

Голмайстор на първенството с "Берое" през 1967 г. с 21 гола и през 1968 г. с 31 гола, а с ЦСКА - през 1969 г. с 36 гола, 1970 г. с 31, 1972 г. с 27 и 1973 с 29.

Носител на "Златната обувка" през 1969 г. с 36 попадения, на "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата обувка" през 1973 г.

В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света.

През сезон 1967-1968 става първият футболист, отбелязал повече от 30 гола в "А" група в рамките на една кампания г. вкарва 31 попадения.

През календарната 1968 г. забива цели 84 гола – 40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални срещи на България, "Берое" и ЦСКА.

През 1970 г. вкарва два гола за ЦСКА срещу "Барселона" при победа на армейците с 4:1 в коледен приятелски мач.
Холандският треньор на каталунците Ринус Михелс обявява, че желае да стартират преговори за привличането на Жеков при каталунците, но трансферът не е позволен от управляващите в България.

На 27 май 1971 участва в прощалния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин като част от сборния отбор на Европа. Бележи и гол.

В кариерата си има общо 23 гола срещу "Левски" - 12 с фланелката на "Берое" и 11 с тази на ЦСКА. Държи рекорда за най-много вкарани голове за ЦСКА - 144.

Изключително странно е, че при толкова индивидуални и колективни награди никога не печели приза футболист №1 на България, има второ място в анкетата през 1969 г. с червената фланелка.

Той е заслужил майстор на спорта от 1965 г. Носител е на сребърен Орден на труда през 1968 г.

Участва на европейското първенство за юноши през 1962 г. в Румъния. През 1963 г. участва на европейското първенство за юноши в Англия като вкарва два гола. Записва 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор на България до 19 години и 2 мача за младежкия тим, преди да дебютира за мъжкия състав през 1964 г.

Две години по-късно попада в 22-мата избраници на чешкия селекционер Рудолф Витлачил за световното първенство в Англия през 1966г., където играе в 1 мач.

След това с 4 гола става голмайстор на най-силната ни кампания за европейско първенство през 1968, когато България стига до епични четвъртфинални сблъсъци с Италия.

Първият и единствен засега капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир - олимпиадата в Мексико през 1968 г. Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 г.

Играе за националния отбор до 1973 г., като записва общо 44 мача с 25 попадения.

Завършва ВИФ. След прекратяване на състезателната си кариера става треньор. Старши треньор на Хебър Пазарджик през сезон 1977-1978.

От 1985 до 1990 г. е помощник-треньор в ЦСКА като през този период печели три шампионски титли на България през 1987, 1989, 1990 г., три купи на Съветската армия през 1986, 1989, 1990 г., три купи на Народна република България през 1987, 1988, 1989 г. и една суперкупа на България през 1989 г.

Старши-треньор на "Добруджа" (Добрич) в "А" група през сезон 1991-1992. Води също така "Ямбол" и "Вихрен" (Сандански). Бивш член на Надзорния съвет на ЦСКА.