Отбелязваме Световния ден за борба с болестта Паркинсон
На 11 април отбелязваме Световния ден за борба с болестта на Паркинсон. Той е обявен през 1997 г. от Световната здравна организация (СЗО). Свързва се с годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755 – 1824), който описва първи това заболяване през 1817 г. Световният ден се провежда всяка година, за да се повиши осведомеността за болестта на Паркинсон.
Темата за месеца за осведоменост за Паркинсон през 2023 г. е #Take6forPD, в светлината на новото проучване на случаите, което показва, че на всеки шест минути се получава диагноза за болест на Паркинсон (PD).
Болестта на Паркинсон е най-бързо развиващото се неврологично заболяване в света. Да живееш с болестта на Паркинсон е по-трудно, отколкото хората си мислят. Болестта е различна за всеки - различни симптоми, различни преживявания. Диагнозата е плашеща и в момента няма лечение. Животът с болестта на Паркинсон може да бъде предизвикателство, но в световен мащаб съществува общност на болните от Паркинсон, която е изключително активна и ежегодно организира различни инициативи.
Болестта на Паркинсон засяга около 1 % от хората на възраст над 60 години, при които се причинява прогресивна инвалидност. Най-честите симптоми, които първоначално се появяват при болните, са тремор, намалена сръчност при фините движения, намаляване силата на гласа, намалена изразителност на лицето, смущения на съня, намалено обоняние, нарушения при функционирането на автономната нервна система (напр. запек, повишено или понижено потене, сексуална дисфункция, себореен дерматит), общо усещане за слабост, неразположение или лесна умора, депресия или анхедония, забавено мислене.
Диагностиката на болестта на Паркинсон се извършва клинично. Няма лабораторни тестове и биомаркери за потвърждаване на диагнозата. Образните находки на мозъка при аксиално и магнитно резонансно изображение не са характерни за болестта.
В резултат на това, диагнозата на заболяването се основава на анамнезата и клиничния преглед.
Терапевтичният подход се основава на симптоматичното лечение на моторни симптоми. При днешните стандарти се постига контрол на болестта в продължение на доста години. През последните години има и фармацевтични препарати, които могат да лекуват или забавят немоторните симптоми като лесната умора, еректилната дисфункция и запека. Също така, в наше време са разработени хирургически техники, които включват имплантиране на устройства, базирани на електрическата стимулация на базалните ганглии на мозъка, с много добри резултати.
Пациентите с болестта на Паркинсон могат да се възползват в голяма степен от интензивна рехабилитационна програма, базирана на физиотерапията, ерготерапията и логотерапията. Рехабилитационната програма има за цел да подобри походката, баланса и гъвкавостта, да увеличи аеробната способност и в крайна сметка да осигури функционална независимост.
