Не бива да залитаме непременно към модерното и да мислим, че изкуственият интелект ще носи само ползи за учениците, каза Константин Янков
Изкуственият интелект (ИИ) може да бъде от изключителна полза за едно училище, но само ако има ясни правила за използването му. Българските учители са виждали много реформи през годините и въвеждането на новите технологии в образованието едва ли ще бъде непосилна задача за тях. Това каза за БТА Константин Янков, председателят на областния координационен съвет на Синдиката на българските учители към КНСБ в Бургас. Той е на мнение, че в много страни, включително и у нас, се достига до крайности по отношение на въвеждането на върховите технологии в образователния процес.
“Северните народи в Европа въведоха много бързо технологиите в училищата. Там използването на електронни устройства от учениците се превърна в нещо нормално, използването на изкуствения интелект – също. Но в крайна сметка скандинавските държави отчетоха това като груба грешка. На практика те бяха изхвърлили хартиените учебници. Моето мнение е, че все още е твърде рано да се каже с точност колко може да помогне и колко - да навреди тази технология“, посочи Янков.
По думите му образователното ни министерство трябва много добре да прецени по какъв начин и в каква степен да внедри компютърните системи в българското образование. “В момента се обсъждат регулаторните рамки, които да бъдат приложени у нас. Работните групи трябва да решат как да се използва изкуственияj интелект в училищата - за мен трябва да се подходи много внимателно“, каза председателят на бургаския учителски синдикат.
Не знаем как учениците ще използват тази технология
Не бива да “залитаме“ непременно към модерното и да мислим, че ИИ ще улесни много работата на учителите и ще носи само ползи за учениците, стана ясно от думите на Янков. Според него свободното навлизане на тази технология в класните стаи ще навреди на навиците на учащите, тъй като и към днешна дата сред много тях се наблюдава остра липса на мотивация.
“Изкуственият интелект може да помогне много за конкретна задача, но ако един ученик не е мотивиран да получи знания, той става просто един ползвател на много умен инструмент, който му помага да запише една добра оценка. Мнение ми е, че една такава технология трудно би помогнала за развиване на мисленето сред учениците. Машината не може да им даде живия контакт с учителя. Нашите деца са пристрастени към интернет – но мрежата не се използва за четене и търсене на информацията, а по-скоро за забавление. Аз съм песимист относно бързото въвеждане на ИИ в образованието“, посочи Константин Янков.
Той каза, че учениците са функционално неграмотни, но не защото не използват изкуствен интелект, а защото не са мотивирани. Образователната ни системата изпитва сериозни трудности в обръщането на тази тенденция, а новата върхова технология на хоризонта застрашава да задълбочи още повече този проблем.
“Учениците трябва да станат отговорни към себе си и ние трябва да им помогнем да направят това. Колкото повече използваме технологиите, толкова по-беден става речникът ни. На практика един компютър мисли вместо нас. Затова наблюдаваме все по-нисък речников запас сред българските ученици, които пак казвам – са пристрастени към интернет. Виждал съм доклади копи-пейст от Уикипедия, даже не са премахнати хиперлинковете и източниците за конкретната публикация. Това говори за добра култура на търсене сред учениците в интернет, но получената информация не се осмисля и не носи никаква полза. А сега си представете, че децата могат да кажат какво искат и изкуствен интелект да им го предостави на готови, без дори да им се налага да направят някакво търсене сред няколко източника“, каза още Янков.
