На Стефановден добруджанката посреща гости, празнуват хората с корона в името

В третия ден на Коледа Православната църква отрежда почит към паметта на Свети Стефан, обявен за първия християнски мъченик.

Произходът на името Стефан е от старогръцки, идва от Στέφανος - „венец“, „корона“.

Свети Стефан основава първата християнска общност. Тъй като тя започнала да се разраства и набира сила - според писанието - юдеите завидели на Светеца, обявили го за измамник и го пребили с камъни. Единствената, която се молела за него, била Света Богородица.

В българската традиция, като трети ден на Коледа Стефановден е и последен празник за годината. Ритуалността повелява домакинята да приготвя месни ястия и както на Бъдни вечер, на трапезата да се събира цялото семейство. Младоженците ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, е практикуваният и през пролетта ритуал - ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На 27 декември поздрави за имен ден приемат – Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян и производните им.