Когато пътешества, човек вижда това, което иска, казва авторката на пътеписи Наталия Бояджиева

Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения. Това каза пред БТА авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската  Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите. Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя. Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората. 
Китай
Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя. 
Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното. 
Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества. 
Филипините
Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци. 
Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език. Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.