Ивайло Мирчев: Всеки глас за ПП-ДБ добавя капка сила за общия ни напредък

Каква е оценката Ви за изтеклата кампания, г-н Мирчев?

За мен и колегите ми от листата на “Продължаваме промяната - Демократична България” в Добрич това беше една много интензивна и успешна, кампания - въпреки че като цяло кампанията мина под знака на всяване на страхове и тиражиране на манипулации. Успяхме да се срещнем с хиляди хора и да чуем лично от тях какви са болките и проблемите им, кои са желанията и очакванията им за страната и за региона.

И какво чухте - оплаквания, страх и песимизъм, ако гледаме колко хора се готвят да отидат до урните?

Не, след като всеки ден мерихме, образно казано, пулса и кръвното на избирателите, установихме, че гражданското тяло не е болно. Просто иска да усети тая добруджанска шир в гърдите си, да напълни дробовете си с въздух, но нещо го спира.

И вие, разбира се, ще кажете на хората - има как.

Не е необходимо дори да го казвам, защото те си го знаят. Българската опърничава мъдрост го знае дори под формата на отрицателно утвърждение - няма как да няма как. Целият проблем е да искаме да го направим и да се запретнем да го направим, да покажем накрая - ето как, или “можело, значи”, както се казваше някога в казармата.

Но за да направите каквото и да е, трябва да можете да направите правителство, можете ли?

Точно в това е разковничето на въпроса и много добре го чухме от хората. Казваха ни - не искаме повече криза, искаме стабилност, искаме редовно правителство. И са напълно прави, нашата цел в кампанията ни беше да ги убедим, че тъкмо ние, “Продължаваме промяната - Демократична България”, можем да осигурим такова правителство, затова ни е необходимо да спечелим първия мандат за съставяне на кабинет.

ГЕРБ също може да осигури стабилно правителство - управляваха 12 години, а в предишния парламент бяха първа сила и не им достигнаха няколко гласа за кабинета на проф. Габровски?

Не е въпросът да направиш някакво правителство, то и сега има някакво - служебно, с някакъв премиер. Ние не искаме какво да е правителство, не искаме правителство на застоя - убеден съм, че и избирателите не искат. Нашите амбиции, но и нашето задължение като политици, е да осигурим правителство, което да отприщи напредъка на страната. Защото имаме сили да постигнем много повече. Вижте къде е Румъния днес - а преди 15 години бяха зад нас. Само трябва да си повярваме и да осигурим инструментите за работа. Трябва да изберем вярната политическа сила, която да подреди влаковата композиция, да излезем бързо от глухия коловоз и да тръгнем напред.

Но ПП-ДБ няма друг шанс, освен правителство на малцинството?

Не е така, зависи от резултатите на изборите. Според социолозите, 15% от решилите да гласуват още не са избрали за кого. Така че ако тези избиратели ни повярват, можем да спечелим и абсолютно мнозинство. Всеки глас за ПП-ДБ добавя капка сила за общия ни напредък. Но и с правителство на малцинството можем да постигнем много. Ние ще сложим нашите мерки за постигането на общонационални цели. Колко партии или отделни депутати ще са против влизането ни в Шенген? Колцина ще са против мерките срещу инфлацията - да подкрепим българското селскостопанско производство и да съкратим веригата от производителя до магазина, да изберем нов състав на Комисията за защита на конкуренцията и тя активно да се бори срещу картелите и нелоялните търговски практики, да осигурим финансова стабилност и добре прицелени социални мерки в рамките на балансиран бюджет? Кои ще са против осигуряването на безпристрастна прокуратура, която не пази управляващите, които и да са те и не препъва бизнеса, който им пречи? Защото и тези, които са против, вече ги е срам да го правят - виждат се, разобличени са, грозно е.

Но по тази логика, никой няма да е против и решаването на проблема с водоснабдяването в Добричко?

Разбира се, че всички обещават и е нормално политиците да откликват на проблемите на хората - както на национално, така и на местно ниво. Въпросът е, кой наистина може да ги решава. Ще ви дам простия пример с асфалта. Като откраднеш една трета от него, не само че опоскваш публичните пари веднъж, правиш го още повече втори път, защото калпавата магистрала пак трябва да се ремонтира. И пак опоскваш - и така 12 години ремонт на ремонта, източване и нови разбити магистрали. Същото е навсякъде. Ако си назначиш некадърно ръководство на ВиК, или послушно, или с някаква цел да краде и предава отчисления на патрона си - какъв проблем очакваш да реши то? Ако същото това управление на държавата изсипе пари за ремонт на ВиК инфраструктурата, дали няма да получиш пробити тръби на третата година като тънкия асфалт? Впрочем, и разширяването на пътя Добрич-Варна, ако се повери на онези “повелители на стабилността”, ще изтънее като софийската Северна тангента. Така че не всеки може да решава проблемите, с които се заема, но може дори да ги задълбочава.

Как ще ни убедите, че вие можете?

Първо - с биографията си досега. Да започнем с личната - аз идвам от бизнес, който няма нищо общо с български пазари, интереси, зависимости и пр. - моят пазар е Лондон. Аз нямам никакъв материален интерес от политиката - захванал съм се с нея, защото искам да дам нещо на обществото, в което съм израсъл и съм се формирал. И защото искам да осигуря на децата си една развита европейска страна, в която да останат да живеят - нямам никакъв проблем иначе да ги пратя да учат в Англия или другаде на Запад. Да продължим с политическата биография - а тук не е важна само моята, а на моята формация, защото никой не прави сам политика. Ние сме доказали своята ясна идентичност и последователност и като политически позиции, и с поведението си в законодателната, изпълнителната и местната власт. Доказали сме, че за нас правовата държава, модернизацията на страната и геополитическият ни курс, отстоявани с професионализъм и носене на политическа отговорност са това, заради което ни има. И ако избирателите го виждат, струва си да ни се доверят. Колкото повече са, толкова по-решително ще потеглим напред.