ЕК прие предварителна оценка на второто искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост

Европейската комисия прие своята предварителна оценка на второто искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) — основен елемент на NextGenerationEU. Успоредно с това Комисията уведоми България, че редица ключови етапи и цели не се считат за задоволително изпълнени, което би могло да доведе до спиране на значителна част от плащането в съответствие с методиката на Комисията.

Второто искане за плащане обхваща ключови стъпки в осъществяването на 28 реформи и 14 инвестиции. Те включват важни реформи, насочени към подобряване на образованието, укрепване на бизнес средата, както и подобряване на социалния и здравния сектор. Искането за плащане включва и инвестиции в области като центрове за наука, технологии, инженерство и математика (STEM центрове), научни изследвания и иновации, подкрепа за бизнеса, обновяване с цел подобряване на енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, както и ЖП-транспорт.

Комисията установи, че на този етап осем ключови етапа и една цел не са изпълнени задоволително. Те се отнасят до важни реформи по отношение на либерализацията на енергийния пазар (C4.R8/M91)[1], увеличаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници (C4.R6/M95), Пътната карта към климатична неутралност (C4.R9/M114), борбата с корупцията (C10.R2/M217, C10.R2/M218 и C10.R2/M219), въвеждането на задължителна съдебна медиация (C10.R3/M227), обществените поръчки (C10.R10/T243) и предприемачеството (C10.R11/M252).

Повечето от тези ангажименти са свързани с ключови реформи за справяне с предизвикателствата, посочени в специфичните препоръки за България, и бяха от решаващо значение за одобряването на първоначалния план на България за възстановяване и устойчивост. Както е предвидено в член 24, параграф 6 от Регламента за МВУ, в случай на неизпълнение на ангажиментите, поети в рамките на плана за възстановяване и устойчивост, Комисията може да предложи пълно или частично спиране на плащането. Тази процедура дава на държавите членки допълнително време за реализиране на неизпълнените ключови етапи или цели.

Като част от това искане за плащане България успешно изпълни редица мерки, които подчертават положителната промяна, която планът може да има както за гражданите, така и за бизнеса. Те включват:

· Нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съоръжения за съхранение на електроенергия: Бяха публикувани две тръжни процедури за подбор на предложения за 1 140 MW нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници (слънчеви и вятърни) и 300 MW инсталации за съхранение на електроенергия. Това ще подобри стабилността на българската електроенергийна система.

· Укрепване на производствата по несъстоятелност: България преразгледа законодателната уредба, за да повиши ефективността на производствата по несъстоятелност и преструктуриране, например чрез цифровизация на процесите, по-строги разпоредби за специалистите в сферата на несъстоятелността и механизми за ранно предупреждение.

Ето защо е все по-важно България да увеличи усилията си и да изпълни нереализираните поети ангажименти, за да използва по най-добрия начин разпределените ѝ средства по МВУ. Комисията потвърждава ангажимента си да подкрепя България в успешното изпълнение на нейния план за възстановяване и устойчивост.

Следващи стъпки

Комисията вече изпрати своята положителна предварителна оценка на ключовите етапи и целите, които счита за задоволително изпълнени, на Икономическия и финансов комитет (ИФК), който разполага с четири седмици, за да представи становището си.

Успоредно с това Комисията уведоми България за причините, поради които счита, че горепосочените ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително. България разполага със срок от един месец, за да представи съображенията си на Комисията.

Ако след представените от България съображения Комисията потвърди оценката си, че някои или всички ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително, тя ще спре съответната част от плащането. Размерът на спряното плащане ще бъде определен чрез прилагане на методиката на Комисията за спиране на плащанията (изложена в приложение II към съобщението, публикувано на 21 февруари 2023 г.), която се прилага за всички държави членки и в която се отдава голямо значение на ключовите етапи, свързани с важни реформи.

От този момент България ще разполага със срок от шест месеца, за да предприеме действия и да изпълни оставащите поети задължения. В края на този период Комисията ще оцени дали тези ключови етапи и цел са изпълнени задоволително. Ако това е така, тя ще отмени спирането и ще пристъпи към плащане на съответната сума.

Контекст

Планът за възстановяване и устойчивост на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи. Планът се финансира с безвъзмездни средства в размер на 5,69 милиарда евро.

Повече информация за плана за възстановяване и устойчивост на България можете да намерите на тази страница, която съдържа интерактивна карта на проектите, финансирани от МВУ, както и страницата с набора от показатели за възстановяване и устойчивост. Повече информация за процеса на исканията за плащане по МВУ може да бъде намерена в тематичния документ „Въпроси и отговори“.