Днес се навършват 125 години от рождението на балетиста от Добрич Анастас Петров
На 1 септември 2024 г. се навършват 125 години от рождението на балетиста, роден в Добрич, Анастас Петров, наричан още "Патриарха на българския балет".
Принцът на танца, както още е известен Атанас Петров, е човекът, пренесъл балетното изкуство у нас и работил десетилетия за неговото утвърждаване. Не го отказват трудностите, първоначалните подигравки дори. Балетмайсторът, педагогът, постановчикът Анастас Петров тухла по тухла, заедно със своите многобройни ученици, гради сградата на българския балет.
В Дом-паметник "Йордан Йовков" в Добрич е подредена фотодокументална изложба за балетиста, която може да бъде разгледана още един месец.
Музеят в Добрич, съхраняващ най-големия фонд за Анастас Петров, посвети 2024 година на балета, на танца. Досега под общия наслов "Магията балет" са представени две фотодокументални изложби, една живописна, а в момента посетителите могат да се докоснат и до оригинални костюми, вещи, документи, книги, списания, снимки на балетмайстора.
Анастас Петров Дачев е роден в гр. Добрич през 1899 г. Израства във Варна, където се преселва семейството му. Дипломира се във Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“ през 1918 г. Продължава образованието си през 1920 – 1921 г. във Висшия педагогически курс в морската ни столица. В началото на 1922 г. заминава за Берлин, където постъпва в школата за класически балет на прочутата руска балерина Евгения Едуардова и не след дълго става неин асистент. Паралелно с това е назначен в трупата на Берлинската държавна опера. Там попада под влиянието на швейцарския представител на модернизма Макс Терпис и усъвършенства свободния танц. От 1925 до 1927 година работи под негово ръководство, като участва в балетните спектакли „Дон Морте“, „Бостанско плашило“ (1926 г.), „Страхът на птицата“, „Ел Брио“, „Есенни духове“ (1927 г.) и др. През лятото на 1927 г. Анастас Петров се връща в България и е назначен в Софийската опера. До 1935 г. е единственият мъж в балетната трупа и единственият солист в десетки спектакли. На 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ от Делиб се поставя началото на българския балет. Анастас Петров е и хореограф на спектакъла, и изпълнител на ролята на Франц. А на 11 юни 1937 г. у нас е поставен първият национален балет – „Змей и Яна“, по музика на Христо Манолов и либрето на Стефан Савов. Художник-постановчик е Асен Попов. Отново хореограф и изпълнител на главната роля, на Змея, е Анастас Петров. Постановчикът създава десетки спектакли, сред които се открояват: „Циганска любов“ от Бизе (22 март 1935 г.) , „Раймонда“ от Глазунов (17 март 1939 г.), „Поетът принц“ от Шопен (1941 г.), „Куклената фея“ от Байер (15 януари 1941 г.), „Тамара“ от Балакирев (1941 г.), „Прометей“ от Бетховен (18 май 1945 г.), „Жизел“ от Адам (19 декември 1947 г.), „Болеро“ от Равел (1947 г.), „Испанско капричио“ от Римски-Корсаков (29 май 1948 г.), „Лебедово езеро“ от Чайковски (10 февруари 1956 г.), „Орфей и Родопа“ от Цветан Цветанов (15 декември 1960 г.) и други. В началото на 1947 г. Анастас Петров е поканен от Букурещката държавна опера като гост балетист в ролята на Гирей в „Бахчисарайски фонтан“ от Асафиев. Постановката е на Седа Саркисян – примабалерина на Ереванската опера (тогава в Арменската съветска социалистическа република), която играе главната женска роля – на Зарема. На 18 юни 1956 г. е тържествено чествана 30-годишната творческа дейност на артиста. Той получава множество поздравителни адреси и приветствия от свои колеги. През 1958 г. Анастас Петров има възможност да пътува и до Китай с трупата на Операта. Официално се сбогува със сцената през 1961 г., но продължава да работи в своята балетна школа.
През есента на 1927 г. Анастас Петров създава частна школа за класически балет, просъществувала до 70-те години на ХХ век. В нея се обучават хиляди деца и младежи. Тя дава основите за бъдещото развитие на десетки български балерини и балетмайстори, сред които са Елена Воронова, Софка Арова, Лили Берон, Нина Кираджиева, Асен Гаврилов, Любка Колчакова, Пенка Енчева, Анна Кръстева, Лили Янакиева, Крум Янков, Лили Попова, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Ичко Лазаров, Лиляна Драгулева, Мая Шопова и много други.
За самоотвержения си труд като изпълнител, постановчик и педагог Анастас Петров получава високи звания (заслужил и народен артист) и множество отличия: Народен орден за гражданска заслуга – IV степен, Димитровска награда – II степен, орден „Народна република България“ – I и II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен и други. През 1977 г. за приноса си в развитието на европейския балет е удостоен с голямата награда „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет.
Неговият живот, изцяло отдаден на балета, приключва в София през 1978 г. В памет на първосъздателя на родното ни балетно изкуство в гр. Толбухин (дн. гр. Добрич) започва да се провежда Национална среща на млади балетни изпълнители „Анастас Петров“. Нейното първо издание е на 8 – 14 юли 1982 г., а първият носител на приза „Анастас Петров“ е Ясен Вълчанов.
В Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич в средата на 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век постъпват две големи дарения от Пенка Петрова Дачева (1902 – 1991 г.), в резултат на които са създадени два фонда: за балетмайстора Анастас Петров и за художника Петър Дачев – братя, потомци на Софроний Врачански. Във фонд „Анастас Петров“ под инвентарен № 274 (о) АП се съхранява машинописен текст от Пенка Дачева, сестра на двамата творци, преписан от книгата на журналиста Петко Тихолов „Към върховете на изкуството. 105 наши и чужди оперни дейци разказват” (1979 г.). Публикуваме част от него, за да припомним какво разказва самият Анастас Петров за своя творчески живот.
Кремена Митева
