Десетки майки и деца събраха Марияна Драгнева и юбилеят на Училището за родители в Добрич

Десетки майки с малки и вече пораснали деца се включиха в 10-годишнината на Училището за родители към клуб „Усмивка“ в Добрич, за да изкажат своята благодарност за грижата и съветите на Марияна Драгнева. Дългогодишна акушерка в АГ отделението на болницата в Добрич тя е инициаторът, създателят и двигателят на училището. Споделя, че за изминалите десет години е работила с над 600 двойки, на които е помогнала да посрещнат бебетата си, подготвени и по-уверени като родители. Казва, че не е пресметната точния брой на бебетата на „Училището за родители“, защото не гледа на тях като на бройка. „За мен всяко бебе е много специално, сякаш с всяко бебе се поставя ново начало“, споделя Марияна Драгнева. И именно в това нейно отношение се крие обичта и признателността на над 1200 майки и татковци, на които тя е дала сили и увереност в най-трудното начинание – да бъдеш добър родител.

Най-милите гости - от 3 месеца до 9 години, изпълниха с детски глъч залата и са потвърждение на вярата, че това, което „Училището за родители“ прави с много любов, се връща с много любов.

Марияна не крие, че големият брой благодарни родители, които я поздравиха за годишнината, в един момент я стреснал, защото не била сигурна дали залата ще побере всички желаещи. Затова е решила, къде на шега, къде наистина, следващият юбилей да бъде отбелязан на стадиона.

Кое беше онова, което Ви накара да се захванете с този вид помощ на бъдещите родители?

Преди години МБАЛ-Добрич работеше в партньорство с Шафхаузен. Специалисти от нашата болница се обучаваха с Швейцария, взаимствахме практики, те ни показваха. Едно от нещата, които тогава направихме, беше да водим бъдещите майки от „Патологична бременност“ да слизат в родилните зали. Тогава завеждащ АГ отделението беше д-р Андреев. В случаите, когато в залите нямаше работа, развеждахме бременните в родилни зали. Запознавахме ги с обстановката, показвахме кое как изглежда, защо е така. Със самия процес на раждане, макар и най-общо. С кукла показвахме и повиването на бебетата с пелени. Целта беше жените да не се притесняват, когато започне раждането. Швейцарците далеч преди нас бяха преценили колко важен е психичния статут. Тогава видях, че бременните имат много въпроси. Тогава нямаше интернет, социални мрежи, нямаше „БГ мама“. Всеки пък, когато аз ги водех в родилни зали, те ме заливаха с въпроси – за кърменето, за бебето и т.н. Видях, че има смисъл и това се превърна в моя мечта. Така на 4 март 2013 година организирах първата ни среща с бременни. Няколко години преди това на три пъти направих опити да създам нещо такова сама, но не се получаваше. Реплики от типа на „баба ти да не е ходила на училище“ и други подобни, не позволиха да се случи тогава. С Клуб „Усмивки“ стана случайно, но пък успешно – вече 10 години.

Помните ли първото семейство, първото бебе, което се роди в рамките на програмата „Училище за родители“?

Да, помня. Майката се казва Геновева. Бебето, момиченце, се роди през април 2013 година и вече е на 10 години.

Как се промени отношението на родителите за изминалите 10 години към това, което правите?

Има голям напредък – и като доверие, и като търсене. Много скоро, след като започнах, всичко това се случи и промени. Ще призная, че не се надявах толкова бързо да потръгнат нещата. Мислех, че много бавно във времето ще спечеля доверието на обществото. Младите може и да искат да посещават „Училището за родители“, но, когато споделят с по-възрастните и срещат съпротива – за какво да посещават такова училище, че и да плащат за това. Много дълго време съм смятала, че няма много жени, тъй като е платено. Паралелно с това съм правила много безплатни инициативи по повод различни световни здравни дни. Няма разлика и тогава ми стана ясно, че проблемът не е в парите. Дори осъзнах, че, когато има такса, повече внимават уважават те. А, когато е безплатно, се приема като даденост. Ставало ми е обидно, когато таксата за Училището за родители се сравнява с една козметична процедура, като мюникюр с гел лак. Уважавам труда на всеки, но самия факт, че се съпоставят, е много обиден.

Как се промени отношението на татковците?

Те вървят паралелно с майките. Всички емоции са много заразни и татковците са ярък пример в това отношение. Жените се връщат вкъщи, споделят. В резултат на това има голям интерес от татковците да присъстват на нашите срещи. Ако имат възможност, биха идвали на всички срещи, но това не е възможно предвид факта, че те са работещите. На мен ми е много трудно да се съобразявам и с тях. Последната среща изцяло съм посветила на тяхната подготовка. През последните години ми се наложи да бъда повече семеен психолог, отколкото акушерка. През призмата на изминалото време, с отгледани вече деца. И се оказа, че семействата започват да ме търсят, но в съвсем друга насока. Не съм психолог, но познавам родителите, а и съм наясно с психологията. С радост мога да кажа, че спасих няколко семейства. Затова реших, че с каквото мога да помогна, ще е от полза. Затова тази последна среща е в два модула. Единият е посветен на семейство и родителство, възпитанието и ролята на таткото. След това е практическата част, където те могат пълноценно да участват. Татковците вече толкова много навлизат, че дори изземват някои функциите на майките. Дори вече нямам проблем с бабите, които са много съвременни в мисленето и поведението. Но, мястото им се зае от татковците, които влизат във форуми, четат, коментират.  

Честит празник на всички майки!