Реформата засяга близо 5 милиона българи и техните наследници. По данни към 30 септември 2025 г. активите на пенсионните фондове възлизат на 15 млрд. евро, като около 2,5 млрд. евро са доходност, реализирана през последните три години. „Имаме ресурс. Въпросът е дали го управляваме така, че да носи реална полза за хората и за икономиката“, подчерта Сачева.
По думите ѝ България е изправена пред сериозен демографски преход – очаква се населението да намалее с 23,1% в периода 2022–2070 г., което е един от най-големите спадове в ЕС. Само до 2030 г. в пенсия ще излизат между 100 и 110 хиляди души годишно, докато на пазара на труда ще навлизат едва 50–55 хиляди.
Това поставя сериозен натиск върху първия стълб на пенсионната система – солидарния модел, както и върху държавния бюджет. Именно затова законопроектът цели да увеличи заместващия доход от втория и третия стълб и да смекчи разликата между необходимия и реално получавания пенсионен доход.
Законопроектът предвижда модернизация на системата в три основни посоки:
1. Нов модел на инвестиране и изплащане
Въвежда се многофондова система с три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен, съобразени с възрастта и рисковия профил на осигурените лица. Предвижда се и по-добро управление на фазата на изплащане чрез общи фондове за пожизнени пенсии и разсрочени плащания, както и по-реалистични параметри при изчисленията.
2. По-висока доходност и по-ниски такси
Разширяват се инвестиционните възможности – включително чрез ETF-и, инфраструктурни проекти и алтернативни фондове. Премахва се механизмът за „минимална доходност“, който води до прекалено консервативни стратегии, и се въвежда пазарен бенчмарк за по-ясна конкуренция. Предвижда се и намаляване на таксите, като възнаграждението за управление ще бъде обвързано с реално постигната доходност.
3. По-голяма стабилност
Повишават се капиталовите изисквания към пенсионните дружества, за да се гарантира устойчивост при неблагоприятни пазарни условия.
Сачева постави и въпроса за ролята на пенсионните фондове в развитието на страната. В момента около 67% от средствата се инвестират в чужбина. „Международната диверсификация е нормална, но защо българските пенсионни спестявания да развиват основно чужди икономики, а не да подкрепят стратегически проекти у нас – инфраструктура, енергетика, дигитализация?“ попита тя.
По думите ѝ под 1% от осигурените лица прехвърлят партидите си към първия стълб, а над 250 млн. евро вече са изплатени на наследници – доказателство, че средствата са лични и реално работят.
„Това е законопроект за по-високи бъдещи пенсии, по-добра защита и по-справедливи правила. Демографията няма да чака по-удобен парламент. Времето на осигурените лица тече сега“, заяви депутатът от Добрич.
Според Сачева истинската социална политика е тази, която дава повече възможности и сигурност на хората, без да ги прави зависими.
